Чудесата на света- виртуално пътуване

Едва ли има някой, който да не обича да пътува. Сигурно и един цял живот не би стигнал да посетим всички интересни места по света, та затова предлагам да си направим една виртуална екскурзия. На кои интересни места сте били, къде още искате да отидете?

На мен ми се ходи в Испания и Бразилия.
В Гърция бях за два дни и нямам впечатления.В Турция също два дни в Истанбул-голяма цигания.
В Люксембург съм ходила.Хареса ми.Спокойно местенце с усмихнати хорица.Преди,когато пътувах с бус съм минавала през Сърбия,Унгария,Австрия и Германия.Нямам впечатление от тези държави,понеже не съм се застоявала там.

Мен напоследък все повече ми се въртят разни далечни и не толкова традиционни дестинации, Европата вече не ме влече, някак си всичко навсякъде ми е еднакво, иска ми се нещо невидяно. В момента се чудим за едно януарско пътешествие. Аз съм за Йордания, моя мъж за Дубай, та ще дивим как ще се разберем. Дубай мен не ме привлича, на него пък не му се катери по камънаци разни
Искренно се надявам един ден да имам време и пари за пътуване от типа на тези, които прави мой познат. Един- два пъти в годината заедно с още един пич си организират по около месец скитосвания, след което моят познат издава пътепис. Винаги сами си чертаят пътя, търсят места, които обикновено не са споменати в масовите туристически пътеводители, но които са също толкова интересни. Ей такова едно пътуване искам някога да направя из Непал и Тибет, да изпитам какво е на 4-5000 метра надморска височина... далеч от луксозни хотели и модерна техника

Най- много мога да разказвам за мястото където съм.
Пристигайки в Палма незнаех какво да очаквам. Посрещнаха ме, качихме се в колата........Минахме по крайбрежната улица на Палма. Бях запленена от огромните палми, от "неистинското" синьо на морето, в което се виждаха огромни кораби, яхти, малки лодчици. Хората бягаха по пътеките, други седяха на пейките и се любуваха на гледката. Минахме покрай катедралата на Майорка. Красива, величествена сграда, която внушава респект и те кара да изпитваш някакво страхопочитание, да с спомниш за вярата, за чистотата...Под катедралата се мерна висок фонтан, чийто струи сякаш се опитваха да докоснат небето.
Продължихме надолу по улицата. Видях мелница и си спомних без да искам за Дон Кихот.....малките кафенца, разположени под мелницата бяха пълни с хора....Усещах спокоиствието им. занизаха се още кафенца, магазинчета за сувенири, красиви хотели и ресторанти от едната страна и едно безкрайно море, пристанище........яхти.....Мислех си, че ако има рай, то това е рая.
Присигнахме. Разочарование. Страх.......Това ли е "другата" Майорка? Тук ли ще живея? Тук ли наистина искам да бъда?
Малка уличка, някой пее....Настръхвам от плътния мъжки глас, който прави невероятни извивки в ритъма на някаква испанска песен. Оглеждам се през прозореца и виждам испански цигани, събрани в кръг и мъж, който барабани на един стол и пее. Слушах ли слушах...После се върнах в действителноста...Смрад и мизерия. Отвратителна миризма, която неискам никога повече да усетя. Два месеца живот с чужди хора под един покрив. Неискам това...Трябва да направим нещо. Реалноста те кара да си по гъвкав, нежеланието да живееш мизерен живот те "тика" напред. И ето.....отново слънчице във Палма. Тиха уличка, красив парк, забързани хора....чистота. Стъпих едно стъпало напред. Но искам още. Като егоист си искам своето. Работя. Забравям за момент за красивите плажове, за малките стари улички, които зърнах при пристигането си. Работа........работа.........Още по ярко слънце. Вече мога, вече ще имам.......Малко градче. Красота. Скали в които се блъскат вълните, когато морето е бурно. Плаж.....Усмихнати хора. Аз съм на пистата. Аз мога, аз знам, че мога........Работа, но и време за дълги разходки. Прекрасни пеизажи, скали, тихи кътчета......

Ще продължа с разказа си по нататък. ...

Бонбон,прочетох всичко написано до сега на един дъх,разплака ме и ме накара да се замисля-какви саможертви сме готови да направим в името на благото?С нетърпение очаквам допълнението на разказа ти

Мразя всичко извън границите на БЪЛГАРИЯ!
Съжалявам, че не мога да споделя вижданията ви. :(
Мразя и да пътувам.
Така, че само ще ви чета.
Единствено Гърция любимата ми страна, език и музика в която не съм стъпвала - обичам.

Roksana това е така, защото не си ходила в Гърция. Тия гърци са ужасни, направо не мога да ги търпя и на всичко отогоре си мислят, че България е част от Гърция и ние сме им едва ли не слуги.

Ходи ми се в Занзибар,сериозно такива красиви плажове и палми има.Семейството ни е малко катунарско,къмпингари хора сме,та сме намислили да купуваме кемпер /като разбия тотото,де /и подхващаме пътищата на широкия свят ще обикаляме където ни видят очите

Sunny max написа:Roksana това е така, защото не си ходила в Гърция. Тия гърци са ужасни, направо не мога да ги търпя и на всичко отогоре си мислят, че България е част от Гърция и ние сме им едва ли не слуги.

Аааа, така не, аз пък си мисля обратното на тях, че са част от България.

Дам Рокси, твоето мислене повече ми харесва
Аз искам да отида в Египет и в Париж, но първо е Египет при пирамидите.

Sunny max написа:Дам Рокси, твоето мислене повече ми харесва
Аз искам да отида в Египет и в Париж, но първо е Египет при пирамидите.

Да те нападне някоя мумия

Красиво е със сигурност!
Има много документални филми за Египет, гледала съм ги, но не съм си и помисляла, да ходя там

Всички мои познати,които са били в египет и по-точно да видят пирамидите се връщат втрещени от мизерията там Казват,че тия хора имат световно богатство,а нищо не пазят.Около пирамидите се е превърнало в обществена тоалетна,а улиците около Кайро и изобщо навсякъде е заринато с боклуци

Roksana написа:Да те нападне някоя мумия

Ами и аз ще я нападна, няма да и се давам я.
Колкото до мизерията в Египет, нормално е. Но цивилизацията им от времето на пирамидите много ме впечатлява и точно затова искам да ги видя.