Как се запознахте?

Разкажете ни как се запознахте с Вашата половинка.

Ами да се разпиша по темата .........за пръв път се видяхме през студенските ми години. Бегло запознанство. Само имена и нищо повече. А и половинката ми беше женен за колежка от по- горен курс. Не ми направи впечатление с нищо . Просто един симпатичен, доре сложен, висок женен мъж. След доста години се срещнахме съвсем случайно. Без малко да се разминем без да се познаем. И двамата бяхме доста променени. Седнахме на кефе и се разприказвахме. Кой на къде е , как е........Обикновен разговор. След това излизахме няколко пъти без излишни ангажименти. Мъжа ми не търсеше връзка. Беше вече отдавна "свободен", но разочарован от последвали връзки, а и си беше в България за малко. Как стана незнам, но през цялото време усещахме погледите си, оказа се че имаме еднакви интереси имаме милиони теми за разговор. Никога не скучаехме. Изпивахме по 5-6 кафета ( в последсвие и по 5-6 водки )и на никой не му се прибираше. Забавлявахме се и двамата започнахме да се търсим постоянно по телефоните............И то после стана тя каквато стана Любов до умопомрачение. Луда работа

Моята история не е много за разказване,ама айде. Когато смениха франка с еврото дойдох тук за да пласирам фалшиво евро,докато хората не го познаваха добре. .Пиех си кафенце в едно заведение и той ме заговори.Дааа,ама нищо не разбирах и му виках"Но парле фрасе" .Само разбрах,че ме пита каква съм по националност.След,като му казах,че съм българка се надявах вече да ме остави на мира,а той извика бг-турчин за превод.После бля-бля-бля бля.Видях,че и той прави врътки и реших да му кажа с какво се занимавам.Дадох му 350 евро,ако не се лъжа да си плати бирата.След това беше,като залепен за мен,а аз не можех да го понасям и гледах да не се мяркам много много пред очите му.Стоях тук месец и се върнах в БГ.Месец не можах да си намеря свясна работа и се върнах.Той ми предложи работа веднага въпреки,че не говорех нито френски,нито полски,нито турски и ей ме на шефка на полска дискотека. Почти 7 години.

С мойто мило се запознахме в скайп съвсем случайно чрез една моя приятелка. Той човека си търсил с кого да си лафи и й казал да добави някоя мадама за конферентен чат.. и така запознахме се, разменихме си снимки.. той веднага започна да ме кани да ходим на кафе и аз нали да не го обидя нещо, а и ми се видя свястно момче- приех, но да идем тримата с приятелката ми... той от пръв поглед се влюбил в мене и още на първата ни среща ми намекна дали искам да се пробваме като двойка, но аз исках да го опозная все пак и след поредица от чатове в скайпа решихме пак да излезем само двамата вече. От втората среща тръгнахме.. и така до сега- година и 7 месеца

Появи се случайно в заведението, където с моята приятелка си провеждахме алкохолните ексцеции петък и събота Тогава бях много отворена и много пияна- отидох и просто му дадох едно листче с телефона и адреса си и му казах, че го чакам след един час, да дойде да го науча на някои работи Естествено, не дойде. На другия ден ми се изтърси обаче по обяд пред вратата- видя ме така, както никой преди не ме беше виждала- току що измъкната от леглото, още с грима от предната вечер, дето вече се е омазал по мен като по индианец, цялата ми глава надута като поничка от пиенето, на всичкото отгоре, то напира да излезе, прилежно изгладената ми предната вечер коса вече е сплъстена и стърчи на всички страни... бе по- лошо от това не можеше да бъде. Е на туй казвам аз късмет при първа среща- щом тогава не избяга, силно се надявам нищо в мен да не го уплаши След туй и аз като Неличка- почнах да ходя чат пат при него в кафето, постепенно той поиска аз да го поема, щото той си имаше освен него и друг бизнес, бившата му жена не можа да го преживее, бая време се опитваше да ми стъжни живота, ама не се дадох. И досега се опитва да се намесва чрез децата, ама за 7 години и свикнах на циганските номера и не ми пука.

С моя съпруг се эапоэнахме в едно кафе но не ми направи добро впечатление(не обичам свалячите) Иэляэохме два пъти на диско (с други приятели общи) и след седмица направихме годеж след месец сватба и така 11години любов

Явно вси4ки сме от една кръвна група тука,ма как една не го намери в библиотека или на тенис корт,ами все по кръ4мите.И аз го срещнах в едно кафене,казва,4е когато ме видял на вратата,над главата ми имало слън4ев ореол. Аз умирах от срам да вляза сама в кръ4ма и когато ми посо4ил стол на неговата маса,съм се устремила към него/това ми е като в мъгла,той ми го разказва после/4е така и до днес.Искахме да слагаме паметна пло4а над масата ,но си направихме същото кафененце и сега по цял ден сме си заедно и си се 4ерпим-поводи винаги има в изобилие

И аз да разкажа С моето котенце се запознахме случайно в скайп.И двамата имахме сериозни връзки,но впоследствие си останахме двамата Лошо е,че го няма сега Но като се върне,аз ще си го посрещна с цялата любов на света Защото този човек май ми е направил магия

baby_an написа:: Защото този човек май ми е направил магия

Това е от сините му очи.

хахаха,ама моите са синьо-зелени,би трябвало да се предпазя