РЕВНОСТТА

Какво мислите за това чувство?Ревнуват ли ви?
Аз мисля,че ако е в умерени дози,даже ме ласкае.Обаче моето момченце е такъв ревнивец,направооо незнам какво да правя,а и с неговата професия

С неговата професия не мисля, че има право да те ревнува.

Ама,че съм глупава-забравих да напиша какво работи-механик е на кораб

Преди никога не съм ревнувала,а сега съм полудяла от ревност.....понеже ......някой друг път ще ти кажа.

Никак не я толерирам дори и в малки количества. Толкова се нагледах на цигански изпълнения, докато моя още беше в развод с бившата си, че си обещах както и да се чувствам, никога да не се самоунижавам и да не унижавам човека до себе си с такива циркове. И това сигурно не е хубаво, защото наистина се случи да ми каже, че бивало поне малко да ревнувам, щото това мойто било направо незаинтересованост

Аз ревнувах в началото. От жена му не, защото бяха разведени много преди да имаме връзка, а и нея никоя не я е виждал от 100 години. Ревнувах го от последната му приятелка. Моя е бил повече от луд по нея. Доста по- млада от него, че и от мен. Големи цици, слаба, перверзна физиономия.....Само на снимки съм я виждала. А снимките са хиляди ( в буквалния смисъл), да не говорим видео колко има. Толкова е бил влюбен, че си е сринал целия живот заради нея. Носил я е на ръце и за него е била като богиня. Да не говорим че е била доста опитна и палава в леглото. Представете си само на мен какво ми е било, когато от любопитство разглеждах албумите със снимки. Неочаквах че тоновете албуми ще са само с нея. И се пазят до ден днешен при свекито. Както и десетките видеокасети. Бях се побъркала и с патешкия си акъл започнах една надпревара. Отслабнах драстично, четях всякакви списания и гледах порно, прекалявах с глезенето. Събличах го и го обличах. Чистех като побъркана и готвех (това поне ми харесваше) като луда. На всичкото отгоре ревях като магарица всеки път като чуех името и. А когато намерих тефтер с телефона и адреса и направо щях да умра. Както бившата му съпруга, така и бившата му приятелка не живее в Бг. Всички сме в различни държави. И можете ли да повярвате- първите 5 цифри на джи ес емите ни с нея са напълно еднакви (след кода на държавата). Това го разбрах преди 4 години като си купих испанска карта и след като пак ми попадна тефтера. Та бях си втълпила, че мен никога няма да ме обикне така, че аз винаги в сърцето му ще съм втора цигулка. Когато се срещнахме той беше изпаднал в абсолютна дупка. Не искаше нищо от жените, страдаше и в приятелски разговор все повтаряше, че не му трябва жена. И сам щял да се оправя. Всичките ми тъпи изпълнения са били на вятъра. Не е имало изобщо смисъл от тях. Ядосвала съм се за жена, която отдавна я няма. Искала съм да залича всичко свързано с нея. Осъзнах, че това е просто минало. Спрях да се тормозя. А моя си ме е обичал през цялото време. Изтърпя ми ревовете и всичките глупости. Осъзнах, че хиляди пъти на ден ми показва любовта си, а аз от да ревнувам изобщо не съм обръщала внимание. Осъзнах, че трябва да спра с това " Да ама с нея еди как си се държал, да ама нея си я обичал много......." Обичал я е, но аз съм до него. Обикна мен и всеки ден с него е щастие за мен. Не ми е дал нито един път повод да се съмнявам в него. Заглежда се по други жени, но го приемам нормално. Коментираме си заедно понякога разни мацки, минаващи покрай нас или готини мъже. Сега не го ревнувам. Понякога се майтапя и му правя сърдита физиономия, но и той знае, че е шега. Един път му подадох кърпичка. Попита ме защо, а аз му казах " Ами да си изтриеш лигите, че от да дзяпаш мацката са текнали чак по дрехите ти". Смяхме се. Обичам си го диваненцето и то си ме обича. Лика прилика сме си. Ядосва ме понякога и изживяхме някой трудни моменти, но неможем един без друг. Понякога сме като деца. Аз дърта магарица много обичам да ме носи на конче И той си ме носи. Понякога ме върти като ненормален по улиците като го избие на нежности. Харесва ми да сме откачени. Изживях и изживявам много неща, които не съм и подозирала. Нямам тайни от него нито той от мен. Често си казваме, че ако аз бях мъж то ще съм той и ако той беше жена ще е аз.
Отплеснах се.......

Бонбон, и аз не съм ревнувала никога от бившата му жена, между тях работите от много време не бяха наред (именно заради болната й ревност), няколко години, преди въобще да се запознаем. Аз бях само последната точка на пропадналия им брак- развода. И тая молба за развод отприщи в нея едни невероятни изблици на злоба, ревност и жалкост. Показа се в такава светлина, в каквато си пожелавам никога да не се покажа- децата им още бяха малки и лесно раними, намеси тях. Особено сина им го изживя много тежко. Аз самата страдах ужасно много, защото знам какво означават децата му за него и бях готова на всичко от моя страна, за да се разделят като хора, да запазят нормални взаимоотношения, та чак съм го пращала да се върне да спи при тях, за да опита за пореден път да я вразуми, да видят и децата, че въпреки, че майка им и баща им вече не са заедно, те все още са им родители и ги обичат точно толкова, колкото и преди. Но не би. Всеки път, като ходеше, се започваше бурна сцена- ето на, курвата (демек аз) го била зарязала, та сега търчал обратно. В един момент реши, че не може да живее повече така и толкова му писна, че поиска да се махнем от Германия. Направихме го, пак не без сцени и приказки от рода "ето, баща ви даже повече няма и да ви погледне, отива да живее в друга държава, за да е намира с любовницата си". Децата много плакаха, молеха го да се преместят с него, защото наистина вярваха, че повече няма да го видят. След дълги разговори с тях разбраха, че наистина за тях е по- добре да си завършат училището в Германия, вместо да се местят в държава, чийто език дори не знаят като хората, и чак след това, ако решат, да се местят. Естествено, не се преместиха, но разбраха, че са добре дошли всеки ден, по всяко време на денонощието. За щастие всичко това е зад гърба ни, в моите очи вече много време виждат приятелка, не враг, чак баща им проявява нотки на ревност като тръгнат да излизат с мен и се сърди, че били дошли заради мен, не заради него Но няма да забравя как майка им ми е пращала денонощно смс-и каква съм, как като мина 30-те щял и мен да зареже и да си намери по- млада и все в тоя дух.
Гадни времена бяха, но се радвам, че не се поддадох нито за момент на изкушението да й отговоря в същия дух, все си повтарях, че това са отчаяни реакции на отчаяна жена.
Та затова не толерирам дори и така наречената "здравословна" ревност в малки дози, защото е като лавина- набира скорост и без да се усетиш в един момент минаваш границите на здавословното и започваш да разрушаваш и твоя живот и този на човека, който уж си обичал

Не ги разбирам тия жени като бившата му. В смисъл, че ако всичко вече между тях е погребано какви са тия обиди дето ги е сипала по твои адрес и т.н. Пределно ми е ясно, че развода за никого не е приятен ( поне на моя жена му даже не се и явила от чужбина, ами е чакал една камара време да висят разни писания в държавен вестник, една камара време се е отлагало, че да може да се разведе, и той е потрошил много нерви), само, че си има положения в които е неизбежен и по- добре да се запазят наякакви нормални отношения, а когато има и деца, то по нормалното е да се разберат за подробностите покрай децата, а не да страдат и те. И без това за никое дете не е лек развода, че и допълнително да им се усложнява ситуацията. То нали знаеш, че когато вече видиш, че нещо губиш, започваш да се бориш за него. Явно и бившата му така. А и след като между тях всичко се е сринало, то нормалното е всеки от тях да намери при друг/а щастието си вместо да живеят заедно и децата да са свидетели на скандали, да виждат студенината в отношенията на родителите и т.н. Аз държа на сплотените семейства, но пък винаги съм казвала, че щом двама души не се разбират, нещастни са, има скандали и панаири, пренебрегват се или каквато и да е там основателна причина, то по- добре е да намерят другаде половинката си. Сега някой ще каже, че съм жестока, че когато има деца е различно.Да, различно е, и не, изобщо не смятам , че съм жестока. Да- най- добре е децата да растът с родителите си, но ако тия родители им предлагат само изнервена среда, омраза, ненавист- не е ли по- добре тогава дори и само заради това, да се разделят и да осигурят на децата си нормална среда. МОже и да не разсъждавам правилно, но така мисля.

И моя тъй е мислел- че заради децата е по- добре да живеят заедно и тъй са карали 7-8 години. Жестоко, нежестоко, и за мен нещастният човек не е пълноценен родител. Естествено, че бих предпочела да се разделим и да живеем спокойно и щастливо отделно, вместо да правим сцени и ексцесии. Казала съм му на моя, че ако някога, недай Боже, стигнем същото положение като с бившата му, и 5 деца няма да ме спрат да си събера багажа.

Дайте ми съвет,направо незнам какво да правя Сега ще ви разкажа малко предистория.С моето момче се запознахме в скайп.Тогава и 2-мата имахме сериозни връзки,но неговата приятелка живееше в друг град доста отдалечен от нашия,а моят вече бивш тъкмо заминаваше за Германия.След много мислене,срещи и какви ли не глупости в крайна сметка се разделихме с половинките си и останахме заедно.Ноооооо,той не мии вярва за нищо.Понякога имам чувството,че вярва и в следващият момент ми изръсва такава глупост,че чак се чудя как може да си вярва Ето и пример.Като замина преди месец и нещо,аз го изживях много лошо-бях на валериан,непрекъснато плачех(то и сега пак си плача) и той се беше притеснил както и нашите.Казваше ми да излизам,че така ще минава времето по-бързо и т.н.т.И преди няколко дни,докато все още имаше обхват,нещо го бяха ядосали на кораба и ми го написа в смс.Аз гледах да го успокоя и същевременно му писах,че съм изморена и ще си лягам.А той познайте Написа ми,да си излизам като искам и нямало нужда да си измислям разни неща,дразнел се от това,много добре знаел,че е така.Лелеее побеснях Значи той си мисли,че аз му казвам,че ще лягам и после излизам Писах му аз,че ако ми се излиза ще излизам и т.н.т.На другия ден реших,да преглътна обидата и да пиша,че знам ли кога пак ще има обхват и да не си губим времето в караници.и познайте този път каква глупост получих!Писа ми,че тръгват за Австралия и през уикенда ще ми звънне и дано този път да съм можела да го чуя.Тази реплика има малко предистория.Докато бях с бившия ми веднъж ми звънна докато бяхме с него и аз се правех,че е лоша връзката и че не го чувам.Та сега нашия ми го припомни уж на шега и едва ли не намеква,че когато се разпадна връзката,докато пътуваха за Африка,аз съм се правила и съм инсценирала,че не го чувам!!!А аз толкова искам да го чуя!
Незнам защо,но аз му вярвам.Докато беше с бившата си се дразнех,но сега.Яд ме е само,че с нея от последния рейс имал сметка на тела си 2500 лв,а на мен ми се е обаждал 2 пъти,3-я се разпадна връзката.Ох незнам,все пак е с мен,а не с нея Нооо,защо винаги сравнявам?А и неговото мисля,че е защитна реакция.Един вид го е страх да не го оставя докато го няма.Аз толкова го обичам,но как да спечеля доверието му?
Оставям вие да ме посъветвате,аз май прекалих с глупостите

baby_an, като начало си избий от главата това да сравняваш. Ако си ме чела и аз правех същото. Че на всичкото отгоре сама си причинявах болка като питах " Ама аз по- вкусно ли готвя, ама аз по- добре ли изглеждам, ама ти на нея си и обръщал повече внимание, ама ти си бил денонощно заедно с нея и т.н." Аз си го избих това и ми стана много по- добре. Незнам твоя защо постоянно се съмнява. Може да се е парил от предходни връзки и сега по- трудно се доверява. Моя беше същия. В началото ми звънеше за какви ли не глупости и си фантазираше какви ли не простотии. Била съм честна с него и той сам го разбра. Имаме навика ако не се чуем по телефона да си оставяме бележки на хладилника кой на къде е. Информативно. Нито той ме е лъгал, нито аз. Тия неща си идват от само себе си. Връзката уляга. Опознавате се повече. Нормално е да има страхове, че може да го оставиш. Все пак го няма с месеци. А и предполагам с колегите се бъзикат " Ех, сега твоята кой знае на къде е?" и той се впряга. И спри да плачеш. Обичате се и нещата ще се наместят в правилната посока. Когато ти се обади ти му казвай истината, а съмненията му ги приеми като изблик на моментни нерви и си ги пропускай през ушите. Ако по телефона вземеш само да се оправдаваш ще му засилиш съмненията. Казваш му на къде си и после започваш да си говориш за вашите си неща. Предполагам той не звъни само за да те проверява дали спиш или си навън. Така, че не си трови излишно нервите.

Освен да си честна с него, както Бонболинка е писала, аз бих му казала ясно и твърдо в прав текст (но не по телефона, а очи в очи, когато се прибере), че такива реакции не са ми приятни и са най- вече безпричинни и ако се повтарят системно, в един момент има реална опасност да станат причина да се разделим (ама пак казвам- това съм аз и това са моите разсъждения- не бих понесла някой да ме обвинява в нещо несъществуващо, а аз на всичкото отгоре и да го убеждавам, че не е вярно). Трябва да му е ясно, че една жена тръгне ли да лъже, ще му замаже очите и дори, когато са постоянно заедно.

Благодаря ви момичета!В събота или неделя трябва да звънне,дано не се разпадне връзката,и ще ви разкажа какво е станало.Мисля да не се впрягам толкова и наистина да спра да го убеждавам защото така излиза все едно се оправдавам.
apoklistika аз съм му казвала преди да замине,но той ме парира с думите :"Ами то и за бившия ти ти беше мъчно,ама за 1-2 месеца го смени с мен"Все едно само аз съм постъпила така,а той как постъпи с приятелката си?Но от друга страна го разбирам,защото аз съм тук в цивилизацията,а той миличкия е по цял ден на тоя кораб месеци наред и гледа едни и същи физиономии.Ще се опитам с думи да му покажа колко ми липсва,а като се върне няма да се отлепя от него

neli4ka написа:Преди никога не съм ревнувала,а сега съм полудяла от ревност.....понеже ......някой друг път ще ти кажа.

Как си приличаме
Успокоявай се с това, че аз съм по-зле..от тебе. :(
Ти поне от телевизора не ревнуваш.
И аз друг път ще разказвам, но преди 2 години се чудех на хората защо ревнуват.

Рокси като спомена за телевизора се сетих за една случка преди "много много луни" в периода на лудата ми ревност. Една вечер сме с моя. Легнали и гледаме телевизия. Моя прещраква каналите. По едно време забива на някакъв музикален канал. Песента- блудкава. Моя обаче не отлепя поглед. Свършва песента и моя се изцепва " Пате, ако ти изневеря, то ще е с тая" и се хили самодоволно. Аз инстинктивно отмятам с ряз чаршафите и го поглеждам надолу от кръста. Ми той ще гръмне Обърнах се аз на другата страна без нищо да кажа. Моя взе да се прикотква, а аз толкова ядосана и такава ревност ме беше обзела, че му казах да чака да се появи пак тая на екрана и да се оправя сам. Сега ми е много смешно, ама тогава верно го изревнувах от някаква по телевизора.

Ойййййййй,аз ако видя такова нещо сигурно ще откача-май има доста да се поуча още

Преди многооо,много години,като,че ли в друг живот,преди да срещна любимия,имах 3годишна връзка с ревнив мъж,такъв кошмар не пожелавам на никого-ревнуваше ме от всичко и от всеки-приятелки,колежки,колеги,дори от майка ми,все ми говореше как искал да сме на самотен остров/и аз с фередже може би /тогава се зарекох никога,ама никога да не се тровя с тази гадост ревността и да не тровя човека,когото обичам.Работата ни е такава/кафене/че сме постоянно с много хора и хубави жени,приятелите на либето ме възприемат едва ли не като мъж,защото заедно обсъждаме крака,дупета,цици Не казвам,че никога не ме жегвало в стомаха,все пак съм жена Бейби Ан,когато се запознахме с либето/може би сте забелязали,че никога не казвам моя,той не е мой/той беше разведен от 10 години,казваше,че 10 год. е живял сам и ме е търсил,толкова се беше напатил от жени,че си беше изградил защитна черупка,която голям зор беше докато я пробия,не ми вярваше за нищо и той си мислеше,че митлосвам по кръчмите след като ме е прибрал,но постепенно ме допусна до душата си,наистина както момичетата казват трябва единствено да си честна с него и със себе си

Дива, все едно чета себе си. И при мен половинката беше разведена от много време и той си беше изградил не стена ами незнам какво стенище. Повтаряше като малоумен, че на жена повече никога няма да се довери. Че по- добре било да живее сам. За секс не е имал проблими- бройки е имал колкото си искаш. Не искаше да се обвързва. А да не ти казвам, че не си показваше и чувствата. Четях го в очите му. Един път го чух да ми каже , че ме обича и то защото мислеше, че съм заспала. Гледаше ме и ме галеше по лицето. Аз го усещах ама се правех че спя . Каза,че ме обича и си легна. Гушна ме и заспа. А през времето, когато бяхме будни ако нямаше изразителни очи хич и нямаше как да разбера, че ме обича. Не че не беше мил с мен, не, че не ми е показвал чувствата си чрез постъпки, ама и аз като повечето жени искам да чуя, че ми го казват. То аз си бях хлътнала до уши вече де. Мъжлето ми освен, че е бил наранен от жена си ами в последствие е имал доста сериозна връзка.Вече писах за въпросната дама. ПО идентичен начин го е зарязала- по- богат мъж, по- добър живот и т.н. Аз не съм будала и не му вярвах много. А и не вярвах, че мъжете могат да бъдат чак пък толкова чувствителни. Научих много неща и от свекито и от хора, които го познават. Оказа се истина. И за жена му и за приятелката му от която се бях побъркала от ревност. Та докато се отпусне да изразява чувствата си към мен аз все си мислех, че е с мен за да не е сам. За да има някой до себе си. Въпреки любовта си към него имах малки съмнения. Ама с течение на времето се отпусна и сега не мога да му затворя устата да ме милосва и да ме нарича с какви ли не нежни думи.И друго съвпадение имаме. И аз като теб си коментирам с мъжо женските краченца, дупета и други прелести . Както и мъжки де . Моя си пада грандоман и като види "две дини" и се захласва. И преди живеехме до плажа ама сега съвсем и не ми се мисли лятото като се ращъкат разни секс бомби по плажа как изобщо ще седим да си хапваме на тераската Отдавна съм разбрала, че това си е в мъжката природа като мине нещо по фръцкащо и да им потекат лигите ( то при моя и други реакции се наблюдават )и го приемам нормално. Малко е дразнещо понякога ако прекали с перването на погледа ама отдавна съм претръпнала. Очи пълни- ръце празни.

То и ние си обсъждаме хората постоянно,но моето ревниво момче като ми изцепи веднъж,че съм била изпивала всички хубави мъже с очи-паднах.А да и съм флиртувала пред очите му направо не смея вече да погледна някой,като видя хубав мъж и си местя погледа.Засегя се примирявам,но съм упорита и ще му докажа,че си обичам само него

Охоу,същото беше и при нас,как само се правеше на корав а вечерта след сватбата пусна касетата и започна силно да ме гушка,чак ме стискаше и се разплака.Бонбон,знаеш ли какво ми каза скоро-че му стигало,че той ме обичал,не го интересувало дали аз го обичам Вярно,голямо милване пада докато спя и когато се разръмжа,че ме буди"Е какво,ма кюфтенце,амчи обичам си те"

искам и аааааз Но с търпение и аз ще чуя думичките За сега ми стига,че го показва с действията си