Семейни трагикомедии и битовизми

Предполагам всеки има истории, дето да се чудиш да се смееш ли или да плачеш
Моите са много, аз съм един магнит за подобни ситуации и днес за пореден път съдбата ми се подигра
Копирам го от блога си, че ме мързи да пиша пак, а вие ми се посмейте и си припомнете и вашите изцепки

Цената на парите

Замисляли ли сте се някога колко струват парите и какво сте готови да направите за пари?
Не сте, а? И аз не се бях замисляла, докато не ми се наложи да проверя на практика.
Аз, другари и другарки, ровя в кофите за болкук за триста евро. Не ме гледайте така странно. Да, ровя, и то без капка срам!
Но да започна отначало.
Днес се събудих рано рано и реших да бъда една примерна домакиня. Станах, изпих набързо едно кафе, отидох за пресни зеленчуци на пазара, сложих една манджа и се заех да чистя. Междувременно звънна съседката- заминавали с мъжа си някъде, а хазяйката им щяла да дойде в 13 ч. за наема, та ме помоли да й дам аз парите, защото не могат да я изчакат. Няма проблеми, нали съм добра съседка. Сложих ги на секцията и хванах парцала.
Моят любим мъж има навика да събира всички възможни брошури и брошурки, които оставят във входа, с намерението да ги разглежда, но обикновено само ги домъква и тръшва някъде. След около 3-4 дни вече из цялата къща има толкова брошури, че свят да ти се завие. Накъдето погледнеш- брошури. Захванах се най- напред тях да събера и изхвърля, защото ми бяха трън в очите. Следва стандартното прахосмукачка и парцал и воала- след един час къщата придоби нормален вид. Слезнах да метна и боклука дори ми остана още половин час за второ кафе, преди да дойде въпросната хазяйка. Преди да си направя кафето тръгнах да сложа парите в един плик и.... а ся де, уж на секцията ги оставих... няма ги. Прегледах всички рафтчета и шкафчета с нарастваща истерия... нищо. Сигурно са паднали някак зад секцията. Ще я местя, няма начин. Последният път, когато се напъвах да я местя сама ми избиха червени точки около очите от зор. Няма начин, жертвам красотата с риск от нови червени точки и започвам да влача. Няма пари. Язък за новите червени точки.
Истерията започва да придобива застрашителни размери. Мозъкът ми блокира. Застанах на средата на стаята и се опитах пак да си припомня точно къде сложих парите. Ми колкото и да мисля, там ги сложих. Какво правих? Парцал, прахосмукачка, брошури, боклук.... боклук!!!! Не може да бъде!!! Толкова ли съм отвеяна?!? Няма начин, трябва да проверя всички опции.
Взех си аз ключовете и бегом към кофата за боклук. Молех се само тая хазяйка да не ме завари точно като ровя в боклука и да не ме видят много съседи. От първото ме пощади съдбата, но от второто не. Резил, резил, резил! Знаете ли какво е да нямате и метър и 60 и да ровите в полупразна кофа за боклук, висока почти колкото вас.... сигурно не знаете... Ей тъй, надвесена над кофата, в опити да си докопам моята торбичка с брошури ме видя бабата от третия етаж. Изгледа ме продължително, каза "Тц, тц, тц...", поклати глава в неодобрение и продължи. Аз си докопах боклука с триста зора, седнах със сетни сили на тротоара, изципах всичко на земата и.... измежду десетките брошури се подадоха!!!! Три лъскави нови банкноти от 100 евро!!! Господи, благодаря ти! Идеше ми да целуна кофата за боклук! Прибрах си парите, върнах си боклука, където му е мястото и победоносно се прибрах ))
И така, дами и господа, вече знаете! Ако искате да видите как една средностатистическа добре облечена жена рови из кофите, ето ме! Аз ще влезна и в боклука ако трябва за триста евро и хич не ми пука ))

Аз тази сутрин направо се търкалях от смях с малкия. Той ходи на разни клубове в училище. Миналата седмица го наказали да прави с по 2 упражнения повече, защото бавно се сменил униформата със спортния екип. Тази сутрин го чакам да дойде да закуси. Идва детето, а на мен ми изглежда страшно тромав и дебел. Поглеждам го аз внимателно и не мога да вдяна какво става. Питам го, а той ми отговаря " Че няма да ме наказват всеки път и да имам мускулна треска от упражнения я. Под ризата съм облякъл тениската, а под панталона анцунга."

Практично детето, кво да прайш, неволята учи

Малкия е гвозденя на програмата удома. Много сериозно хлапе е. Малко срамежлив и не се отпуска лесно. Говори като по зрял за възраста си макар, че оня ден му разбих илюзиите за дядо Коледа и феята на зъбките. Днес на родителската среща коментираме с учителя че малкия играе с всички, но си няма по- близко приятелче. Учителя му казва, че е много сериозен и това кара другите да мислят, че е недружелюбен. Аз естествено обещах да поговоря с малкия, както и учителя да прецени кое дете от класа ще му пасне най- добре за приятел и да се опита да помогне. Та прибирам се аз вкъщи. Сядаме с хлапето да поговорим. Аз го почвам отдалеко. Разпитвам го. Казвам му да се усмихва повече. Вкъщи се смее от сърце, но да го прави и в училище за да не го мислят за недрожелюбен. Той ме слуша внимателно. След което го питам да ми изброи децата с които играе, които му харесват и т.н. Явно му писна на малкия човек. Погледна ме изпод вежди и отсече " Слушай мамо, може ли сега да се проявя и вкъщи като недрожелюбен, че ми се гледа филмче, а ти ме държиш и ме разпитваш? "

BONBOLINKA мисля, че е надрастнал възрастта си, твърде е вероятно децата, които са му съученици да не му импонират и затова да се получава така. Надявам се да успеете да се справите с проблема.

Ееее,Бонбон,как ще разбиеш илюциите на мъника,моите са дърти магарета,ама скоро слагах паричка под възглавницата Сега ги бълникам и писмо на дядо Коледа да пишат Ние сме малко семейство Адамс/друг любим филм/ и като нищо ще вземат да ми уйдисат и да напишат От колко време мъника е в този клас,може би е по-взискателен и още не може да се сприятели по-близо с някое дете,мен ако ме питаш дъщеря ми си пати няколко пъти от близки приятелки,та съм повече за добри отношения с всички деца,малкия си има 3 момченца,с които си бандитстват,да се похваля-децата от класа са го избрали за представител в училищния парламент а и той беше много срамежлив навън,така че според мен няма нищо обезпокоително,най-важното е да са здрави

Те в училище са му ги разбили. Аз само омекотих шока. Слуша ме много внимателно и после попита " Добре, де ами аз като пиша писма и ги оставям на прозореца, кой ги прибира?" Наложи се да обясня. Разбрахме се на края, да си вярваме в Дядо Коледа и да си правим всичко както досега, макар вече да знае истината. Той се съгласи с мен. Мен не ме притеснява, че в училище играе с всички и няма "най- добър приятел". Той е за първа година в ново училище и просто с учителя искаме да го сближим с някой повече, че да си помагат. А в къщи устата му понякога не спира. Преди известно време каза" Аз знам какво е гей?". Аз естествено се опулих и го попитах какво е .Отговор:" Това е мъж, който прави секс с друг мъж. Което не е правилно, защото секс се прави между мъж и жена.". После ме погледна и попита: " Мамо, ама ти не знаеше ли, че има и такива хора, че мен питаш какво е?"
Та ей такива едни ги изцепва и като сложи дълбокомислена физиономия на философ и говори с поучителен тон, ние едва се сдържаме да не се засмееем.

Значи и вие като нас ще пишете писма човек и на 100години да стане винаги има нужда от красива мечта.Ех и ти мамо,може ли да не знаеш какво е гей че детенце да те светва по въпроса,това ми припомни-малкия питал кака си какво е проститутка пък тя му казала,че има тълковен речник и да си направел справка там,той като любознателно дете си проверил и гордо заявил,че проститутка е жена,която спи с мъже за пари,доста често си ползва речника напоследък