Пушите ли?

Ясно става за какво става въпрос.
Аз пуша, с което не се гордея. :evil:

Отказах ги :cheers:

Пуша не , ами как да има и от ушитеш ми да излиза дим По 2 кутийки борце 100's на ден. Когато взема да ги намалям се оказва, че ги увеличавам. Сутрин с кафето съм стигала до 7 цигари. Хич не е за гордост. Сега съм в период на отказване. Казват, че от "раз" трябва да се откажат, ама при толкова много цигари на ден изпитвам страшен никотинов глад и затова сега пуша само по няколко цигарки на ден. На края пак нищо няма да излезе ама да видим.

BONBOLINKA написа:Пуша не , ами как да има и от ушитеш ми да излиза дим По 2 кутийки борце 100's на ден. Когато взема да ги намалям се оказва, че ги увеличавам. Сутрин с кафето съм стигала до 7 цигари. Хич не е за гордост. Сега съм в период на отказване. Казват, че от "раз" трябва да се откажат, ама при толкова много цигари на ден изпитвам страшен никотинов глад и затова сега пуша само по няколко цигарки на ден. На края пак нищо няма да излезе ама да видим.

Успех! Аз ги отказах от раз с дъвки, солети, чай, ядки и вафлички.
Беше трудно така ми се искаше да си пална една цигарка
Дълго време опипвах бюрото около монитора, където ми седяха вечно цигарите.

Roksana, благодаря ти. Никак не е лесно. Аз си знам - сутрин кафе, цигарки и бягам към "WC"- то. Сега явно си разбутах нещо биологичния часовник и като пуша само една цигарка с кафенцето после останалата част от сутрешния ритуал отпада. И ми е малко нервно. Незнам къде да си дяна ръцете. Нали все съм свикнала да вадя цигари от кутията и сега докато пия кафе все изваждам и прибирам цигари. Дъвча дъвки и близалки От лепенките ми става лошо, ама ще си купя пак.

Браво! Не се и изкушавай да ги почваш. Остави ги гъзарите. Ти си по - гъзарче от тях. Щом от 31 човека 29 пушат, то те са масовост. Е каква "гъзария" тогава. Аз пропушух като студентка. Съквартирантката ми пушеше и постоянно ми тикаше цигари. И аз един ден реших да запаля. Първо пуших по 4-5 цигари на ден, после ги увеличих. Най- добре беше да си покажа рогата и като ми дава цигари да и отказвама ама.........глупава работа.

Аз се опитвам да ги откажа,за сега успешно.Лепя си лепенки,е не че по някой път не ми се иска да си запаля,но сам си инат и за това мисля,че ще успея.

Марианка, със сигурност отказването от раз НЕ Е противопоказно, гарантирам ти го. Напротив- то е единственото възможно отказване за хора, които пушат по много. Аз съм човек, за който 2-3 кутии (точно червено боро 100) бяха нормална доза- петък и събота, когато се излиза- 4-5 кутии дори понякога и една кутия Moods.И така от 15 годишна, отказах ги на 26. За мое голямо съжаление, на мен цигарите никога не са ми били отвратителни, никога не ми е ставало лошо от тях, не съм се задъхвала, не съм кашляла, нищо, никакви противопоказания- напротив- пушех с наслада, чак вкусни ми бяха. Просто нямах причина да ги откажа, което правеше началото още по- трудно. Все си мислех, че ще му мисля, когато забременея... е да, ама и за бебе почнахме да говорим, а аз продължавах да си пафкам кутиите, докато в един момент не си дадох сметка, че аз сигурно и да забременея, едва ли ще ги откажа. И това ме стресна. Защото съм виждала последици при дете, заради слабохарактерността на майка му да спре цигарите.
И тогава започнах да мисля как най- лесно и най- сигурно и гарантирано да ги спра. Започнах да чета и затова как влияе и на какво никотина, как се привиква и как се отвиква от него. И стигнах до извода, че единственият начин да ги спра е... просто да ги спра. Без да замествам с дъвки, хапчета, лепенки, електронни цигари и други глупости. Ще обясня защо- всички гореизброени функционират на следния принцип- помагат ти да намалиш цигарите, защото те самите съдържат никотин- демек пушиш една цигара, гладът за никотин ти се изостря и веднага ти се приисква да запалиш втора. Вместо да палиш втора, лапаш дъвка например и след 2-3 минути... о, радост- не ти се пуши. И няма как да ти се пуши, като си си приела никотиновата доза от дъвката. Реално погледнато наистина намаляваш цигарите и може би дори ги спираш, нооо..... не намаляват количествата никотин, които приемаш. А докато приемаш никотин, независимо под каква форма, ти си оставаш пристрастен.
Абстинентният период при цигарите (никотина въобще- слагам в това число всички помощни дъвки, лепенки и електронни цигари) е приблизително 3 седмици- никак не е много. Като наистина критичният период е първата седмица- както при всяка зависимост, гладът за никотин може да те подлуди- при мен първите 3 дни имаше ужасно главоболие, световъртеж, треперене, обливаха ме топли и студени вълни, имах чувството, че се разкъсвам отвътре. Белият дроб започва да фантазира и произвежда сигнали, че нещо му липсва, които мозъкът грешно разпознава като глад- ето от там прословутото качване на кила след спирането на цигарите. Но ако сте наясно предварително с процесите, които протичат в организма по време на спирането на цигарите, ще избегнете казването на кила- аз не чаких нищо, защото си знаех, че каквото и да ми казва мозъка, не е вярно Постепенно тези моменти станаха все по- рядки и към края на третата седмица наистина съвсем изчезнаха. Не е задължително при всички да протича така тежко обаче. Зависи на колко никотин на ден сте привикнали и от колко време.
И накрая ще препоръчам и една книга "Не пуша вече" на Алън Кар. Идеалният старт за отказване на цигарите и както казва една моя дружка, най- хубавото й е, че докато я четеш, можеш да пушиш колкото си искаш- по изричен съвет на автора Обяснява точно как протича пристрастяването и как отвикването от цигарите, човека описва и сам преживявянията си по време на опитите си да спре.
Та така, аз като една бивша пушачка от най- пристрастените имам своите основания да твърдя, че най- лесният и безболезнен вариант е да ги откажеш от раз. Естествени, това не значи, че и по- другия начин няма да успееш- например всеки ден с една цигара по малко, докато ги сведеш на нула, но простата ми математика показва- че ти 1. Мъчиш се всеки ден в продължение на един месец примерно с ограничен брой цигари и 2. След като изгасиш и последната цигара, пак те чакат онези 3 седмици абстиненция. Та затуй ако можеш, спести си поне едните мъки. Те и без това са само отлагане на края, което допълнително изнервя.

не

и аз не.. пробвах веднъж в 7 клас да изпуша една кутия, но само се убедих колко не ми харесват цигарите
никога не са ме привличали

спирането от раз води до депресия, знам го от опит много е неприятно, качването на килограми също е факт, но когато нещата отминат се чувстваш много удовлетворен и щастлив. струва си да го направиш за себе си и аз лично много подкрепям хората, който са се решили да ги откажат. дразня се на хора, които демотивират с изказвания от типа на: пак ще пропушиш или няма да ги спреш изобщо, защото е невъзможно, защо изобщо се мъчиш сега и т.н. това така обезкуражава хората, които са решили да променят нещо в живота си и то толкова трудно като да се откажеш от един порок вреден за здравето

Не,но съм пушила.

Аз ли съм единствената която пуши с удоволствие? Не се гордея с това , но признавам, че са ми много сладки.... Все казвам, че трябва да ги отказвам, ама желание имам, намерение нямам!
Да ми се чуди човек на акъла...

Аз ги отказах. Пушех като BONBOLINKA по 2 кутии на ден и ако нямам вечер цигари (поне 5) за кафето сутрин, обикалям махлите, докато си намеря- не лягам! После като ги бях отказала и след примерно година и половина без цигари запалих една. Като дръпнах силно по стари навици и ми се запали всичко отвътре! Беше по-зле от лошо. Кашлях, плюх, все едно не съм пипала. Сега понякога си запалвам по цигара-на 2-3 месеца веднъж, ама не гълтам дима- нахитряла съм. Но като ги отказвах имаше периоди, в които сънувах, че съм се провалила и съм запалила цигара и пак съм се пристрастила. По-ужасен кошмар ми е само тоалетна без врата като сънувам. Изглежда мозъка ми се опитваше да ме убеди, че пак пуша, ама от сънищата по-далеч не стигна.

И аз пуша,за съжаление май.Но не мога с тези нерви да се откажа,това е моето спасение