Курбан

Преди две години на тази дата влезнах в болница за една проста операция на далака.Имах кисти.
На следващия ден след първата операция направих перитонит,но лекаря ме държа 6 дни така,въпреки,че знаеше,че първите 4 часа са критични.По време на подготовката за операцията получих блокаж на белите дробове и спрях да дишам.Наложи се да ми счупят ребро за да си поема въздух.След това са последвали още 4 перитонита и съответно 4 операции,които не помня,защото бях в кома 35 дни.Събудих се с дебела тръба в устата и сумати машинарии около мен.Изплаших се при вида на майка. Косата и беше бая побеляла.Плачеше от щастие,че съм се събудила.С жестове поисках лист и химикалка,да да напиша,каквото мисля,но се оказа,че не можех и да пиша.Нямах сили.При всеки опит да си вдигна ръката тя падаше. Мускулите ми бяха атрофирали и на ръцете и на краката. Лежах в болницата 3 месеца без "доктора" да прави нещо за мен.Имах 8 дренажа на корема.Махнаха ми катетера и почнах на памперси. При всеки въпрос към "доктора-"Кога ще мога да пия вода,кога ще мога да се храня,кога ще излезна от болницата? ми отговаряше с "Само Аллах знае" Една от сетрите ми каза да се махам по най-бързия начин от там,но така или иначе вече бях говорила с моя за да ме преместят в друга болница.По време на престоя ми в първата болница освен първата операция и 4-те перитоните направих и токсичен сепсис и анемия.Знаете,че един на 1 милион остават живи при токсичен сепсис.Късмет.когато почнах анемията никий не ми обърна внимание.Моя ме намерил бяла,като платно,със посиняла уста.Веднага е вдигнал скандал и за 5 мин.съм била в реанимацията.Мнаго съм благодарна на персонала там.Казали са,че ако не е бил приятеля ми след 10 мин.нямало да съм между живите с температура 31-32 градуса.Преместиха ме в друга болница.Лекарите,като ми видях корема се шашнаха. Там лежах още 4 месеца и последваха още 2 операции.Понеже бях останала с метър черва ми сложиха изкуствени.Три месеца бях с илестомия)на БГ забравих как се казва).Таа,7 месеца не бях пила вода и не бях яла нищо.Правеха ми масажи и се учех да ходя,като бебетата.След 7-мия месец почнах да се храня и да пия вода.Няма да забравя колко бях щастлива. Ходенето ми беше много трудно и бързо се уморявах. За месеците прекарани там свалих 36 кг.,които за съжаление към днешна дата си върнах.
По този случай искам да Ви почерпя за мое здраве,макар и виртуално.








НАЗДРАВЕ

Налката ми ,нека Господ здраве да ти дава и сбъдване на мечтите ти!Амин!Целувам те и те прегръщам много!

Нелка,миличка,ти си герой,Господ те обича След всичко,което си преживяла и си оцеляла заслужаваш единствено ЩАСТИЕ.Значи ето от къде идвало философското ти разбиране за живота,защото винаги съм те усещала като човек,стоящ над дребнотемията Бъди здрава и усмихната,ти можеш да оцениш каква радост е този божи дар

Да си здрава, много щастлива и повече да не ти се случват такива ужасни неща.

Спомням си за тези твои неволи Неличка.Дано Господ не позволява да ти се случват подобни лоши неща!!!Бъди жива,здрава и много щастлива!

Много Ви благодаря за хубавите думи.