Българи в чужбина

В тази тема можем да си кажеме какво ни харесва и не ни харесва в държавата в която сме и разбира се какво ни липсва и какво не ни липсва от България.

Аз съм на островче. Страхотна природа, спокоиствие....Влюбена съм в това място. Мога да напиша цял роман с това какво ми харесва тук. По нататък ще пусна снимки- те ще говорят вместо мен.
За България какво да кажа.........Напоследък все по -малко неща ми липсват. Естествено роднините са далече, но това не винаги е загуба. В някой случаи си има и своите предимства . В България не ми харесва мръсотията навсякъде. Това, че не пазим нищо. Хвърляме отпадъци където намерим. Не ми харесва какво става в българските училище. Гледам по телевизията какви ли не направо смразяващи неща. Преди време по БТВ гледах за ученици в 7-ми клас как заснели на мобилен телефон домашно порно с тях и го продавали по 1 лев. В U TUBE попаднах на ученици от българско училище как пребиват учителката си по английски.......В шоуто на Милен Цветков имаше поредица от предавания за българското училище и след като ги изгледах бях направо втрещена.
Не ми харесва нито здравната система, нито правната, а да не говорим за българските политици. Хич не им пука за хората. Яд ме хваща.
От известно време забелязвам, че българската телевизия ( разбирайте и националния ефир и кабеларките) се е превърнала в скандалчийница и сейрджийница. Навсякъде по света си има канали с клюки, скандали и панаири, но при нас май тия неща взеха да заемат централно място ( и в пресата същото). Коя манекенка била компаньонка, коя чалгаджийка отмъкнала мъжа на друга такава, коя сложила силикон, коя го махнала. Коя оплюла Алисия ( лелееееееее, като гледах Златка в горещо се отвратих и от двете. и от нея и от Алисия). Навсякъде едно и също само имената на "участниците" различни. Гледам сега и биг брадър от време на време за по малко. Скука и идиотщина.
Не съм от тези, който само оплюват България, защото живеят в чужбина. България е красива, ама не я пазим. Имаме и много надарени деца, имаме прекрасна народна музика и страхотни гласове. Имаме много неща, но и дори и тези, които са в България а не на вън често не ги забелязват. Ще се вклячвам в тая тема. Има много за писане. И тук където съм не е рай. Има си и лоши страни.

На кое островче си? Преди време и аз живях на едно островче и някой ден се надявам да се върна да си карам пенцията на същото място... хубаво нещо са това островчетата, различен е живота там
В Хърватия ми харесва спокойствието. Няма турци и араби (сори, просто след няколко години живот в Германия ми се отщя от тия народи). Харесва ми, че и в най- затънтеното село улиците са без дупки, тия хора нон стоп улици оправят
Харесват ми морските градове- запазени са много исторически постройки, мечта за туриста с приключенски дух, но морето не ми харесва- един свестен плаж с пясък няма.

Палма де Майорка- това е моето островче! Не е никак голямо, но си има и планини, има си естествено и моренце Има страхотни кътчета. Имам си любими местенца където ходя и ако ми е тъжно или ми се плаче, се отпускам и само се наслаждавам на това, което ме заобикаля.

Аз също не живея в Бг.От 8години и 5 месеца живея и работя в Германия,но сам решила в най-скоро време да се връщам на родна земя .Много взе да ми доскучава тук.

Що така бе мила? Имаш по добри опции ли в Бг? Не че има нещо лошо, но все пак ми е интерестно защо хората извън Бг искат да се върнат? Разказвай как е там. Аз ще разкажа как е на острова. За Германия малко знам как е имигрантския живот. Тук работя в немска фирма. Стапят ни лагерите. Верно си е за голямата дисциплина. Такива правила имаме че да ти настръхне косата.

BONBOLINKA написа:Що така бе мила? Имаш по добри опции ли в Бг? Не че има нещо лошо, но все пак ми е интерестно защо хората извън Бг искат да се върнат? Разказвай как е там. Аз ще разкажа как е на острова. За Германия малко знам как е имигрантския живот. Тук работя в немска фирма. Стапят ни лагерите. Верно си е за голямата дисциплина. Такива правила имаме че да ти настръхне косата.

Ами мога да кажа само ,че ме е подгонила носталгията ,сама сам ,цялото ми семейство е в Бг.Не знам дали сте имам по-добри опции в Бг,но не е лошо да опитам.Смятам да си направя собствено салонче,та дано да ми потръгне.А и в Германия винаги мога да се върна ако поискам

Веси, добре дошла
Кажи наистина, що така? Аз в Германия съм живяла 5 години и сигурно никога нямаше да си тръгнем от там, ако на моя мъж бившата му жена беше разбран човек... ама това е друга тема. Аз имам прекрасни спомени от годините в Мюнхен, въпреки ужасно многото чужденци, с които се напълни, след като приеха новите членки на ЕС.
Аз съм от тези, които не биха се върнали- не че и в Бг ще ми е лошо, просто след почти 10 години навън не се чувствам на мястото си в България, почти всичките ми приятели са пръснати, прибирам се само заради роднините си.
Ако ви е интересно, да не пиша дълги постове, от тук нататък съм записала няколко показателни истории за живота в Хърватия и въобще бившата Югославия http://apoklistika.blogspot.com/2008/06/blog-post_941.html
Не са типичните разкази за историята на страната, културата, обичаите и забележителностите, ама пък откриват повече от ежедневието
Бонболинка, разкажи за Майорка, ще ми е много интересно, още повече, че там съм била и помня общо взето само кацането и отлитането, за срам и позор :affraid: Просто тръгнах с грешната компания (немски студенти- съответно цялото пътуване беше едно непрекъснато 4- дневно пиене... сигурно си се нагледала на прословутите немски пиянства на Майорка- пффф, потрисам се само като си спомня, къде ми е бил акъла )

Ааааааааааааа, прословутите немски пиянства са по принцип в Аренал. Аз съм в Палманова, което е английско градче, което пък е близо до Магалуф където пък е английското пиянство По- лошо от това пиянство незнам дали има. По цял ден през сезона в Магалуф е луд купон. Облечени са кой като абориген, кой като медицинска сестра, кой като герой от комикс. Разхождат се полуоблечени по улиците, а заведенията са постоянно фул.
Майорка е много красива. Когато дойдох тук се оказа, че ще живеем (мъжа ми дойде преди мен. той е по чужбините вече почти 20 одини) с една камара народ в столицата. А столицата за мен е най- ужасното място за живот тук. Потръгна ни бързо и се преместихме "по в центъра", а не след дълго си намеирхме и квартирата в Палманова. Родихме се втори път. Спокоиствие и красота. Не е като в съседния Магалуф.
Постоянно обикаляме острова и все повече се влюбваме в него. Има страхотни местенца. Живота ни е спокоен тук. Няма напрежение, няма ядове. Ееееееее, разбира се не всичко е песен, но се справяме. Работехме с мъжа ми на яхти за чартъри. Много хубава работа. Обикаляш цял ден с яхтата, разказваш на клиентите за острова. Естествено се грижиш за комфорта им и сервираш безалкохолни, кафета....отваряш вина, шампанско и т.н., но е разнообразна работа и виждаш много неща от острова, които от сушата остават скрити. После започнахме в немска фирма. И сега сме там. Ама за тия неща ще пиша по нататък. Сега за острова.
КАкто знаеш острова не е голям. Чела съм че населението му е около 650 000, но през сезона става към 7-8 милиона. Майоркинска архитектура, средиземноморска хухня. Била са 600 години под робство на маврите и е оставило това доста траен отпечатък.
Повечето българи на острова живеят в свои общности и незнаят много за острова. Не обикалят и не се наслаждават на красотите, а аз това не го разбирам. Имаме един живот. Верно е, че се иска яко бач, ама винаги може да се отдели време и да се отиде тук там. Във Валдемоса и живял за изветно време Шопен и ми беше интерестно да видя къщата в която е бил и в която е творил, докато се е лекувал от някакво тежко заболяване.
Обожавам вечерите тук. Често ходим нощем на плажа. Лек бриз, топъл пъсък.......кристална вода. Къпем се на лунната светлина и в такива моменти просто човек забравя за всичко лошо, за проблемите и несгодите. Сега е периода на дъждовете. Може да вали по цели дни. Все още през деня си ходим п къси ръкави но нощем става студено. Зимата не е студена, но вятъра и влагата те карат да трепериш от студ. Миналата година на 4-ти октомври ( ако добре си спомням) имаше торнадо. Не е нещо естествено за острова, но се появи из невиделица и беше наистина страшно. Треперила съм като лист. Бях се прибрала само аз рано от работа, а всички останали членове на емейството бяха навън. Причерня, притъмня и се изви страшен вятър. Небето стана мъртвешко. Все едно тежеше и смачкваше всичко под себе си. От морето се виждаха две фунии, които се приближаваха към сушата. Обединиха се в едно. Започна страшен дъжд и още по силен вятър. Чуваха се счупени прозорци, падаха дървета. Всичко бучеше. Нямаше обхват на мобилните телефони и аз стоях до прозореца, плачех, треперих и набирах един след друг телефоните на любимите си хора. коридора започна да се пълни с вода. Тока спря.......Отсреща паркинга е с наклон и хората не успяха да изкарат колите си понеже гейта блокира и водата беше стигнала почти до таваните на колите. Само се молех и плачех. ........Добре че всико се размина поне за семейството ни. Нямаше постраали тежко хора на острова, но пораженията върху сгради и автомобили беше за милиони евра.
Май моя пост стана дълъг. Ще пиша по нататък пак.Ще пусна и снимки. Имам страшно много .

...английското пиянство Laughing Laughing Laughing По- лошо от това пиянство незнам дали има.

Ох, с това пиянство се запознах на моя остров любим- Кипър (от там ми станаха островите слабост, та ги пообикалям добре, че у туй Хърватско има десетки острови и островчета ) - наистина са ненадминати- един месец ми се наложи да работя в Агиа Напа, курортен град... отвратих се от дъното на душата си от пияни англичани
Много интересни неща си разказала, а от това торнадо накрая ми се изправи косата.... не искам никога да ми се случва.
Разказвай каквото се сетиш, и снимки пускай, аз обожавам да чета пътеписи, ще съм най- изявеният читател в тази тема

И аз искам снимки от торнадото.

По време на самото торнадо хич не ми беше до снимки. От клиповете ще видите, че в растояние на няколко дена на майорка е имало 2 торнада. Аз описвах само едното, защото беше по страшно. Първото го преживях като страхотна буря. Хич не ми и дойде на акъла, че е торнадо. Не бях и чувала, че на Майорка може да се развие торнадо. Всяка година сме имали бури и реших, че просто това е една по- силна буря и нищо повече. Е, ясно, че ме беше страх. Като завее и зафучи си е за страх.Снимах после, когато всички вече си бяхме у дома и като изнамеря снимките ще ги пусна. Но за да видите за какво става на въпрос ето няколко клипчета . Имайте предвид, че и двете торнада не са посред нощ. За минути стана тъмно На второто клипче май даже пише времето. Любителски клипчета не са с кой знае какво качество. У нас беше като във второто клипче- теч от всякъде. А третия клип е от майоркинската телевизията. Говорят на майоркин- както ще чуете- почти нищо общо с испанския А като видя четвъртото клипче направо ми се доплаква- последиците от торнадото
1. https://www.youtube.com/watch?v=tKMmLj_xJlc&feature=related
2. https://www.youtube.com/watch?v=6hluRHhP_rg&feature=related
3. https://www.youtube.com/watch?v=82QNXaUY3zM&feature=related
4. https://www.youtube.com/watch?v=pY24rOhh4hI&NR=1
5. https://www.youtube.com/watch?v=_iTjowpyJj4&feature=related

Ето и мои снимки от острова.

Покажете и вие местенцата където живеете. На мен също ще ми е интерестно да погледам снимки. РАзкажете къде как е? Разни интерестни нещица.....

Красота
Ето и от мен малко снимки от Загреб, пускам само тези, които съм качвала в нета, като ми остане време, ще кача още
Най- известната улица- Ткалчичева улица- най- привлекателното място за туристи, от нея започва и т. нар. Горен град- това всъщност е сърцето на Загреб.

Пътят към Горния град
Пред Каменната врата- входът към Горния град, която вече е просто туристическа атракция и място, където много хора скланят глава за молитва. Историята и легендите за каменната врата са интересни, на който му се чете, може да погледне тук http://www.fivestars.hr/did_you_know/MTYz/
Катедралата в центъра
Детайл от входа на катедралата
Стенният часовник до катедралата
Малко пейзажи от едно от любимите ми места в града- езерото Ярун

Определено искам да живея в Палма Де Майорка.Това с торнадото е доста страшничко.

Втората е на Гранд плас.

Това е от "Рибната улица в центъра".Там са само ресторанти за всякакви морски дорове.

-Центъра

Пак от рибната улица.
Сладкарничка.

Парка"Монгомъри"

Ще кача още.

Всички снимки са красиви.
Градове, острови, държави, музика, стил, езици, традиции, природа и.т.н.
Различни са и всеки има своя чар.
НО, не мога да живея извън България...задушавам се.
Бях на гости при сестра ми 1 седмица с майка ми и сина ми.
Чак когато се прибрах в родината си...все едно душата ми се върна обратно в тялото!!!
Не знам как ще го разберете, казвам какво почувствах минавайки обратно в Български граници.

Майка ми ни е родила 3 деца, да сме заедно, да се обичаме, помагаме и грижим един за друг.
Но съдбата друго намислила... брат ми и сестра ми в Белгия, аз в България.
Държави с еднаква и съща първа и последна буква, но на хиляди километри една от друга.
Затова се успокоявам с една мисъл, където и да са те...сме пак "заедно" под едно и също небе и слънце и една и съща луна.

Душичка Като не ти идва отвътре, няма смисъл да се насилваш на нещо. А и родината е там, където е сърцето. В твоят случай България. И сигурно където и другаде по света да отидеш, все към България ще те влече. Така, както ти описваш връщането си в България, така се чувствам аз всеки път, когато ходя в Кипър- там ми е душата Моя мъж не ми вярва, все си мисли, че е заради един бивш любовник там , не мога да го убедя, че няма общо с никой, просто там ми пада всичкия товар от сърцето, там се чувствам истински щастлива- така, както никъде другаде.

И аз преди си казвах "В България съм родена и тук ще си остана.Никога няма да живея и работя на друго място",нооо ето ме на почти 7 год.съм тук и ми харесва и то много.До толкова съм свикнала,че като кацна в БГ и си викам-"Божичко какво правя тук?"
При мен проблема е,че се дразня суууупер многа на простотията в Б-я.Веднъж в един магазин купих стока за 620 лв.,а тя дори не ми каза-"Довиждане и пак заповядайте".
Като свикнеш някъде на уважение и на е*ахи на културата е доста трудно,но другият ми проблем е,че колкото повече седя в Бг толкова повече пък не ми се тръгва за Белгия.

Как ви разбирам. И Roksana и apoklistika и neli4ka. Не всеки може да живее в чужбина. е, не , че не може, но не всеки може да свикне далеч от родината, дома, роднините и познатите. На мен ми беше лесно. Англичаните казват, че тяхната родина е там, където се чувстват най- добре. Аз тук се чувствам щастлива. Апо разбирам какво изпитваш, защото аз изпитвам същото към острова. Станал е част от мен. Немога да си представя как ще съм щастлива ако не виждам "моите си скали", "моето си море", "моите си залези" и всичко това в комбинация с любимите ми хора. Може би ако на другата част от семейството не им харесваше тук щях да се върна, но знам, че голяма част от мен щеше да остане да живее на острова. Мислите ми щяха да са тук.
Неличка, теб те разбирам идеално за какво говориш. Когато дойдох тук на острова нямах големи очаквания. Все пак на испанците не им се носи славата на дисциплинирана и кой знае колко развита нация. Грешала съм. Научих се да спазвам и писаните и неписаните им закони и това много ми хареса. Разбрах, че те го правят това за да се чувстват самите те добре, а не само защото им се налагат фантастични глоби и т.н. Да започна от най- баналното, което вече даже немога да разбера защо трябва да се коментира като то е просто нормално- боклука. Хората не се замислят къде да си хърлят битовия боклук или хартийката от закуската. Повече би направило впечатление ако изхвърлят по тротоарите и улиците, защото никой не го прави. Същото е и за шума на съседите и за много неща. Казват, че на континента е друго, а на острова е така, защото е все пак известен курорт. Сигурна съм, че други българи тук ще ме опровергаят и ще кажат, че мизерия в Палма има- навсякъде посвета има и от едното и от другото.
Неличка аз учудващо попаднах на свестни продавачки, след като не бях си идвала почти 4 години и си ходих до Бг за седмица, но да ти кажа мен какво ме побърка. За няколко дена бях в супер луксозен семеен хотел с каквито искаш екстри. Сауни, фитнес, басейн и какво ли не. Останах като втрещена, че след като цената на нощувка беше повече от колкото в Майорка, на мен ми искаха макар, че съм гост на хотела пари за басейна и шезлонга. На какво прилича това незнам. Хотела е отдалечен в планина и наблио има само още един хотел- няма ресторанти, барове и т.н. наблизо извън хотела ( аз така предпочетох- да съм на спокоиствие). Едната вечер стоях права и чаках да се освободи местенце за да вечерям в ресторанта, чийто капацитет надхвърля бройката на леглата и което ще рече че спокойно трябва да седна и да се нахраняТа защо чаках и какво ми обясниха. Чаках, защото всички места бяха заети с гости от другия хотел, които не харесвали кухнята там. А кажете ми не е ли по- редно да има места за своите си гости и да се приемат външни само за надхвърлящата бройка места в ресторанта. Все пак става дума за хотел на майната си и друга опция освен да се хранят гостите там просто няма. И понеже немога да си държа устата затворена, а докато бях любезна и мила никой не ми обърна внимание аз попитах редно ли е това и как да дойда следващ път отново тук. Отговора беше " Че ти какво искаш (аз съм гост и държа да ми говорят на Вие ама мани, мани.....)да оставим хората гладни ли?" Ами хубаво. Аз плащам и искам да получавам насреща нещо. Тук така се научих. Не плащам за картофи, а да ми дават домати. Тук е и следващото, което много ме дразни в България. Хората не си знаят нито правата нито интереса. Ако нещо не е наред- ще си стоят мирно и кротко и ще се оплакват помежду си за косъма в хляба, за мухата в кетчупа и т.н. А да не говорим, колко много хора не и вземат редовно заплатите, колко случаи има на неусигурявани или по някакъв начин дискридитирани на работното си място. Съгласна съм, че ги е страх, но така нещата няма се оправят. Живота няма да стане по лек. РАзбирам и че от обикновенния човек не зависи много, разбирам, че на политиците не им пука особенно за народа, но дребните неща, които са напълно по силите на човек, защо да не се правят от нас самите. Чакаме да слезе Господ и да ни оправи положението.
Предполагам ще има хора, които няма да се съгласят с мен, но това си е моето виждане за нещата. Ще кажат " Ами стой си там на острова и критикувай, че от далеко е по- лесно." Ами не е по- лесно, но си има ред, а докато в България хората не се дисциплинират малко повече сами, то ред няма как да има. И огромни глоби за всичко да им сложат, ако не им идва отвътре съм сигурна, че ще намерят начин пак да нарушат реда, които ред всъщност си е за тях, а не за врабците по жиците.

Права си за всичко,което си написала.Политиците крадът ли крадът,купуват си къщи и имоти в чужбина,отварят 185996-09 сметки в банките на всеки член от семейството,че на и на цялата си фамилия,а ние обикновените хорица дай да мрем.Забелязах,че всички са станали много злобни и завистливи.Абе мани то бай Гоньовщината си е е*ала майката.А най-най-най-много се дразня,че повечето си мислят,че,като живееме в чужбина ринеме парите с лопати,И от къде ми намират номера не знам и се почва"Абееее.....ще може ли да се видим?Искам да поговоря нещо с теб.Ще ми дадеш ли 500 евро на заем? То па ми писна вече.

Ей тия работи точно ме накараха да спра контакти с много хора... Как, майка му стара, така и не се намери за десет години един човек в бг да ми каже :а, ти си се върнала, ай на кафе да те почерпя..." Вечната реплика и " кога ще почерпиш". Не ме дразни факта, че черпя- тъй или иначе не съм свикнала където и да съм, на масата да си плаща всеки отделно сметката, ама ей това чувства на задължение, дето ми се набива, че непременно трябва да почерпя, щото заплатата ми е например 2000 евро... издивявам. А никой не ме пита от тия 2000 евро какво ми остава- че 800 от тях отиват всеки месец за кредит за жилище, че тока, водата и газта ми всеки месец са 200 евро, че здравната ми застраховка е 100 евро иоще куп неща, които ща не ща, трябва да платя. И затова започнах да се правя на чук- и подаръци спрях да купувам на сульо и пульо. Първите години мъкнех редовно още един куфар с покупки на тоя и на оня (дори заръчани с думите "аз щи го платя"). Е да, ама отдавна в българските магазини има всичко, което го има и по останалия свят, има и интернет магазини, на който му трябва нещо, да си го купува сам. На мен никой нищо не ми е подарил по чужбината, каквото съм си изкарала, било е с труд... писна ми само аз да съм тъпата и да подарявам на на тарикати

Все едно аз съм го писала.И аз мъкнех подаръци,но спрях.Сега купувам само за семейството разни бисквити,бонбони и т.н.и ако някой от нашите нещо си е поръчал евентуално.

Едно към едно с положението при мен. Никой не се е запитал какъв е стандарта на страната в която живеем и какво и колко отива я за нем, я за ипотека, за ток, за услуги, които ползваме. Дразни ме като обръщат заплатата ми в левове и започват да изчисляват какво може да се купи с тези пари в България, а не им идва на акъла, че ако отидат при каката фризьорка от гаража ще се подстрижат за 5-6 лв, а аз за 2 евро и косъм няма да ми подстрижат и ще дам минимум 12. И няма да се замислят, че това за тук е нормална цена ами ще ми кажат " Че за едни връхчета 24 лева ли даваш" ( пак обърнато в лв). За работа редовно ми звънят. Започват отдалеко. Как живота бил много зле, как парите не стигали, как нищо не можели да си позволят. И после си идваме на думата " Абе някаква работа като за мен няма ли там при вас?" НА няколко пъти намирам работа на българки и всеки път са се дънили и то яко. Искат само да ги посрещнеш и да им дадеш всичко на тепсия. И като се окопитят в обстановката- ела че гледай какви ги вършат. Един така дойде преди време. Познат на наш познат. НАправо не ми се сеща за тоя, че като сетя ми идва да го намеря в коя миша дупка е и да му разгоня фамилията. Аз съм много жалостлива и винаги съм вярвала, че познатите не злоупотребяват с доверието ми, камо ли да ме лъжат. Случаи мога да разказвам до утре. Една позната ми звънеше за пари на заем. Мъжа и щял да занимава за чужбина и тя оставала с двете деца сама. Случайно обаче в скайп се чух с друга позната и се оказа, че няма нищо подобно. Мъжа и постоянно сменял ту една с друга работа и никъде не се задържал. За никаква чужбина нямало да тръгва ами са я закъсали от борчове. Хвана ме яд. Да ми беше казала истината. Аз бях решила да и помогна. А тя ми рева един цял ден как няма да се справи сама с децата, как няма пари........А истината съвсем другаде. Мъжа ми също дойде тук при познати. Те още в началото му казаха, че немогат да му намерят сносна работа и не може да остане при тях повече от един два дена. Така и стана. Остана при тях за една вечер, дадохда му една карта да се ориентира кое къде е на острова и телефони на българи, които търсят съквартиранти. Напълно достатъчно и съм им благодарна. Не са ни длъжни с нищо. И аз казвам реалната ситуация, ама са идвали даже без да се обадят. И как да ги оставиш на пътя. Стоят си у вас. Ти тичаш за работа да им търсиш, квартира и т.н. Винаги бих помогнала, но неискам да чакат да ги осиновявам. Сигурна съм , че сега ще навлека яда на много българи и ще си кажат " Такива ли сте вие там- навън?Забравяте, че сме сънародници". Аз бих ги попитала дали те в България ако аз им увисна на врата ще ме търпят? Дали някой ще тръгне да тича напред назад и да звъни наляво и дясно за да ми намери работа? Дали ще им е приятно чужди хора да се разхождат у тях по гащи и да се чувстват като у дома си?