Българи в чужбина

Любопитна съм как ви приемат "месните" в държавите където живеете? Тук не съм усетила да ни делят испанците, но все пак е туристическа дестинация и месните са свикнали постоянно да има чужденци. Разлика в отношението има от страна на германци и англичани, които са се устроили на острова. Имат си къщи, свой бизнес. Не ни гледат нас българите с добро око. Става дума за работодателите. Някой дори не се съгласяват да взимат българи на работа. При едни причината е, че са чували за нас българите само негативни неща, а при други, че са взимали все пак някой българин или българка на работа и са се "опарили". Ние имахме късмет, че бившия шеф имаше много добър приятел българин, а и му беше ясно , че има хора и хора. Всяка нация си има и отрепки и такива, които искат да работят и да заслужат с честна работа парите си. Във фирмата в която сме в момента обаче без препоръка от бившия ни шеф нямаше как да стане. Имали са българин и с толкова лоши впечатления бяха от него, че оприличиха цялата нация българска с неговите постъпки. Идвал в последната минута на работа, често кръшкал от работа, карал се е с колегите, каквото е можел да примъкне от работа си го е примъквал и т.н. В началото имах чувството, че все подире ни ходят. Нямаха ни и доверие много. Ние започваме работа по- рано от идването на собствениците и само на нас не бяха казали кода за вратата на офиса. Страх ги беше да не отмъкнем нещо. Толкова ни беше срам с моя от това, че даже искахме да напуснем в началото. Трябваше всяка сутрин да чакаме някой колега да дойде и да ни отвори, а да закъсняваме и да идваме когато вече са отворили избягвахме да го правим, защото знаехме, че собствениците чакат и най- малката издънка за да ни изгонят. Ясно ни беше, че са ни взели зарад приятелството с бившия шеф и голямото му настояване. Трябваше да мине време и да се докажем, че сме кадърни и честни. Сега ни уважават вече, имат ни доверие. Разчитат на нас и знаят, че каквото и да стане можем да се справим. Отне няколко месеца, но това им харесвам на работодателите тук- видят ли, че бачкаш здраво, че мислиш за фирмата в която работиш, че не униваш нос пред проблемите- дават ти шанс да постигнеш нещо.
При вас как е с "интегрирането" в чуждото общество?

Аз се къхаря, че май изпанците още една година няма да ни разрешават да работим на договори. Аз и мъжа ми си регистрирахме фирми и се легализирахме, но чакахме да променят закона и да минем на договори. При вас как е? Лесно ли се взимат документи?

Тук мног трудно се взимат документи.Трябва в някоя фирма да имаш някакъв процент или собственна фирма и пак чакаш с години за тъпите документи.
Я,Апо да каже как е по Германия и Хърватско?
А колкото до предишният ти пост,който сега видях повечето тук мислят,че всички българи сме цигани и говориме турски. На улицата с витрините повечето са от наще.Крадците и сводниците са пак от нашите. Тази тема ми е болна направо.
Вчера пък един ме пита каква съм.Като му казах,че съм българка вика"Ааа,българка.Хубаво.А това къде е?"

Аз пък като бях в Германия един тъп дядка ме пита дали съм била туркиня Такъв ми идеше да му фрасна

Докато живеех в Германия, редовно ме питаха дали не съм туркиня или сръбкиня... Беше ми писнало, но аз отговарям винаги с думите "Опазил ме Господ!" та преставаха, тук в Испания редовно ме питат дали съм испанка или Арабка..................Направо ми писна.... Но отговарям по същият начин , но по-рязко и комементарите прекъсват.
Когато трябваше да раждам в болницата ми говореха само на майоркински(той няма нищо общо с испанския) и най-кориозното тогава беше, че аз почти не говорех испански... най-накрая ми писна и вдигнах един скандал, да ми говорят на испански , пък те много учудени се направиха, че мислели че съм била местна майоркинка.
Нямам думи ....

Танче и аз минавам за майоркинка което страшно ме обижда. Поне ти знаеш майоркинките какви са трътлести и матови. В началото всички ме поздравяваха с " Оля морена" и аз се чудих това пък какво е , ама после се светнах, че е щото съм чернокоска. Лятото съм със загар като месните и още повече ме бъркат. Майорткина като език ми е пълен отврат. Аз къде испанския не го знам ако пък зашъткат на майоркин- хич не ги отбирам . Само Бон диа знам, че близко до буенас диас Другото ми е тъмна индия.

Аз пък им отговорям "Опазил ме Господ!" , Българка съм! , пък като ми заговорят на майоркин им казвам, че говоря 4 езика, но този диалект все още не съм го усвоила. Те ме гледат втрещено, аз се смея и така се разбираме.... Но не ги понасям. Много са елементарни, особено като шофираш, скоро ще набия някого... как може да спрат на средата на пешеходната пътека и да си говорят.. нямам думи...

На мен първото ми впечатление като дойдох тук беше че са дибили Едни такива спокойни, нищо не ги трогва. Живота им толкова бавничко си тече, че имах чувството, че ще заспят докато ходят. А за шофьорите съм малко на противиречиво мнение. Поне тук винаги ти спират на пешеходните пътеки и не бибиткат. Най- мразя лятото като тръгнат със скутерчетата. Тия младоци карат като идиоти и никога не знаеш от къде ще те изпревари или къде ще изникне. То и затова толкова много катастрофи лятото със скутерчета.Миналата година лятото едно хлапе със скутерче, на един сфетофар като бяхме спряли на червено, взе, че се облегна с ръка на капака на колата. Застана си отстрани и се потпря. Моя му вика " Махни се от там, че ще те повлека" то се хили с глас и подритва колата. Моя скочи и без малко да го свали с ритници от скутера. Ама имаше полицаи малко по- нагоре с мотори и довтасаха веднага. Нас ни пуснаха да потегляме и останаха да се разправят с хлапето. Лятото като надойдат туристите и като си навземат рентакари и откачам. Отварят вътре картите и хем карат като костенурки да разглеждат, хем се кьорят из картите и забавят движението. Моя направо откача.
Трябва време за да свикне човек с чужда държава, с техните порядки и навици. ПО мое лично мнение, тук майоркините са доста мързеливи. Поне така си мисля. Много нудни. И с тия техни дълги сиести....... . Да не ви разправям какво е да си повикаш майстор вкъщи Свиква се- сами сме си го избрали тоя начин на живот и затова по- добре да не се оплаквам.

Мислех да си продължа разказчето, което бях започнала ама от работа нямам време. Малчо ти нали искаше да питаш за чужбина? Питай всичко - ще ти отговоря доколкото мога. Обаче ще е конкретно за имиграцията тук, че за другаде нямам и понятие как е.

Бонбон,исках да знам всичко-как заминахте,как си намерихте работа,как се устроихте,как са заплатите там,общо взето всичко.Искам да заминем за някъде,но нямаме познати засега,които да се отзоват на въпросите ни.Благодаря ти предварително,ако можеш помогни.Поне единия от нас да замине за малко,да поработи,да вземем някой лев

Малчо, мъжа ми тръгна преди нас. посрещнаха го наши познати. Уговорката ни с тях беше само да го посрещнат, че да не се лута, както и да му намерят евтина квартира докато се окопити. Техните ангажименти свършваха до тук. Много сме им благодарни , а и не сме очаквали повече. Те направиха достатъчно. та ако тръгва мъжа ти е най- добре да го посрещне някой познат. Да го подслони за няколко дена и да го "светне" за обстановката. А тук тя е следната : Повечето новодошли българи, започват работа при дуги българи, които наемат строителни обекти, отговарят за богаташки градини, басейни и т.н. Та първоначално повечето започват от строителството и то като общи работници, а повечето жени чистят по къщите. Не съм запозната много с надниците за тия работи, но съм чувала от жени, че взимат между 7 и 10 евро на час. Като 10 е във супер най- добрия случай и май е рядкост. Когато се позакрепи човек, започва вече да разпитва други българи, да следи вестници с обяви или да отиде до многото агенции предлагащи работа. Има и българки, който предлагат да ти намерят работа, но те обикновенно ти взимат една или няколко заплати или солидна комисионна. Та като се поокопити човек може спокойно да си намери по сносна квартира. Наемите в Палма ( столицата ) са по- приемливи. Там повечето българи живеят по няколко семейства в голям 4 или 5 стаен апартамент. Излиза долу горе за двама човека 300 евро за стая. Ползвате обща хухня. Обикновенно има две бани та си ги поделяте. А ако си наемете в Палма самостоятелно може да ви дойде в зависимост от големината на апартамента и къде се намира, от около 500 евро до към 700-800. Има и по- скъпи разбира се. В малките курортни градчета наемите са по- височки. Има така наречени естудиа, които са една стая за всичко ( и хол и спалня и т.н.)+ баня и тоалетна и в тия градчета долу горе наема им (на естудио) е между 400 и 600 евро. ( Всички цени са малко относителлни, тъй като ти казвам ние какви сме плащали и с какви сме срещали).Там няма кой знае колко българи да живеят. В предното което живеехме знаехме само за още 1 семейство, после станаха 2 или 3. В това тук обаче ги има май повечко.
Добре е да знаеш малко испански, но доброто владеене на немски или английски може да ти отвори доста врати. Нас ни разубеждаваха, че с английски няма да успеем , но и двамата с мъжа ми пробихме и аз успях да прескоча работата по къщите и т.н. Документи сега се изваждат по лесно . Тук Танчето е по веща, че наскоро е висяла по опашките . Но все пак е много по лесно от колкото преди години. За да си с равни права като испанците ти трябва НИЕ номер . С този ние номер можеш вече да правиш всичко, като испанците- да купуваш на лизинг, да си купиш кола, имот, и т.н. както и да ти направят договор за работа. Още с идването си тук е добре да си направите адресна регистрация. Взимате договора за наем например, отивате в общината и се регистрирате. ОТгава вече апликирате и за НИЕ. Може да аплекирате и за тархета санитария в близката ви болница за да получавате медицинско обслужване. По принцип искат и номер социал в болницата, но аз си извадих карта и без него. Ходих до общината, казах им , че в момента нямам работа, пък не съм направила година за да отида на борсата. Те ми дадоха някакви документи и с тях се понесох към поликлиниката за тая тархета. Самата тархета ти я пращат по пощата след доста време, но до като я пратят имаш един документ с който можеш да ходиш в болницата. Банкова сметка можеш да си откриеш спокойно. Става и с международен паспорт ако бързаш и не си си изкарала резиденция.
Тук има цял квартал с преобладаващо българско население. Кала Майор. Има български магазини, български дюнери и т.н. ( това малко извън темата)
Ще е добре ако мъжа ти тръгва, да не е съвсем без пари. Спестете да има поне за един наем и джобни. Между другото. Ако си наемаш самостоятелно апартамен ( да не си при други ) се плащат ентради ( предплати). В агенциите са 3, а ако е от някое частно лице най- често една или 2.
Храната като разход не ти олекотява джоба. Големите разходи са за квартира , ток ( плаща се на 2 месеца), комунидат ( това е нещо като общите разходи за блока: боклук, чистачка, градина, басейн или там каквото имате). Комунидата е различен. Понякога хазаите се съгласяват да влиза в наема ( по- често), но понякога не. Услугите са ти по- скъпи от Бг определено. Фризьор, или ремонт на колата, майстор за нещо и т.н....
Автобусите са ти много и са по мое виждане редовни. Имаш градски ( сини) и междуградски ( червени). За междуградските можеш да си купиш карта от шофьора и ползваш с нея голяма отстъпка при пътуване. Тук в автобусите се качваш само от първата врата и си купуваш билет от шофьора. Слизаш през останалте врати. Ако си пушач цигарките ще ти идват по- скъпички.
На първо време ако ти трябва нещо за кухнята ( посудаи т.н.) или възглавници одеала и т.н. можеш да пазаруваш от китайските магазини, които са по- евтини и има всичко. Е не всичко е качествено, но на първо време става. Хранителни продукти се пазаруват от големите вериги магазини. В малките само пакетирани стоки и някой друг зеленчук може да намериш както и алкохол и безалкохолни, но са по- скъпи. Има няколко шопихг центъра. Най- скъпия е Корт Инглес. Порто Пи и Алкампо са по като за народни хора
Малчо не знам още какво да ти пиша и на кое да обърна внимание. Според мен най- важното е да има кой да го посрещне мъжа ти и да му удари едно рамо за квартира ( или поне да му даде подслон за малко), а ако и за работа му се помогне ще е супер. Положението малко се е позатегнало сега,защото и тия които са тук нямат много работа и доста са на борсата. Ако нещо конкретно те интересува питай, че аз мога да ти пиша постове цял ден и да ти разказвам , а и да се увличам в общи приказки, че не знам какво точно те интересува.
Само да допълня, че се сетих. Ако работиш по домовете, тук работата основно се дели на интерна и екстерна. Интерна е когато живееш в дома на работодателите си. Не плащаш наем, ток, вода и т.н. и ти подсигуряват храна. Заплатите са по ниски, тъй като дефакто не плащаш за нищо и парите ти идват като чиста сума. По принцип за интерна се търсят жени или семейства (без деца). Не съм чула за мъж да работи интерна. Екстерна си е нормалната работа. Ходиш си по часове да работиш. Доста жени ходят за 2-3 часа в една къща, после в друга. Понякога си намират и за пълен работен ден на едно място. След като си направиш документите, можеш да си търсиш и работа на договор.
В този пост бая дълго писах . Кажи какво още те интересува и ще селектирам всичко в няколко точки. Мога да ти посоча и вестници в които да провериш обяви за работа, да ти разясня нещо в по големи подробности ако мога и т.н.

Бонбонка,благодаря за инфото,и на мен ще ми е много полезно.Да попитам за дипломите-трябва ли да ги превеждаме от Бг/защо ли те питам трябва сигурно/според брат ми нямало да ми трябват дипломи.Испански уча от самоучители,но всички ми казват,че там говорят майоркински,който нямал почти нищо общо с испанския.По специалност съм педагог-история и география,но съм далеч от мисълта,че ще работя нещо подобно доколкото съм запозната неделни у-ща има в Мадрид и Валенсия май пък и там всичко си е окупирано като в Бг-никой не напуска,доде не умре

Дива, местните си говорят на майоркин. В училищата се изучава повече каталан май, а официалния език е кастилиано. Всички го говорят. Няма майоркин, който да не си знае официалния език. Така, че няма проблем за това. Местните като те разберат , че не отбираш от майоркин си ти говорят на испански. Рядко се случва да ти заговорят директно на майоркин. Освен ако не те объркат с майоркинка , което на мен ми се случва отвреме навреме. Дипломите ти естествено да са преведени, но точно за твоите да ти кажа честно не виждам дали ще ти послужат. Неделно чилище и тук има от тази година. Ако имаш още въпроси ще ти отговоря.

Благодаря,Бонбонче,и аз все си мислех,че аджеба нали има официален език в тази държава за дипломите си права,че едва ли ще допра до тях.Честно казано мислим да продаваме тука кръчмата и къщата и да търсим там някакво кръчме да работим,какви са ти впечатленията,дали си заслужава,не искам да забогатявам,искам да живея нормално и спокойно,да покривам разходите си и тези на децата си,тук вече ни е невъзможно,смазват ни от данъци,патенти,лицензи и п-тки майни,а заплатите стоят същите,хората се побъркват от безизходица,а аз ги чакам на кръчма да дойдат

То и тук те смазват с таква неща, но е поносимо. Заведения има български много. В Пагера собствениците на Амбасадор гледам в края на главната направили дюнер наскоро. Но пък както вече май споменах, "култовата" механа " Бай Ганьо" май я продават. Като се замисля, ние в момента живеем така както го описваш. Нямаме собствен бизнес, но с времето намерихме спокоиствието и просто водим нормален живот. За момента незнам дали ще ви потръгне да отворите тук заведение. В смисъл, че туристите понамаляха доста. Не знам как ще е сезона тази година, но според шефовете ми ще е трагичен.
Естествено, че можеш да живееш добре и да ти потръгне. работиш ли здраво има светлина в тунела. Аз затова си харесвам живота. Тръгнахме от нищото. Е, на мен ми беше по- лесно, но моя се разсипа като стъпи тук. Дива, не искам да те разочаровам за отваряне на заведение тук, но ще ви трябват доста пари. За разрешителни и за какво ли не. Мога да проуча въпроса ако искаш.
Ако тръгнете, трябва да си с нагласата, че в началото ще има доста разочарования. Просто да сте подготвени. Ти имаш заведение и знаеш колко трудно е да го " въртиш", а тук конкуренцията ти е доста голяма. Зависи и какво заведение и в кой регион искаш да отваряш. Ако си някъде из англисйките градчета като Палманова и магалуф например, там освен традиционна кухня, почти навсякъде се предлагат и техните си англиски закуски, шепърт пайове и т.н. . В немските като Пагера е пълно с малки "капанчета" за вурстове. Ако отваряш кафе то и там си има някой особености. Просто трябва да се "понапаснеш" малко с вкусовете на клиентите. Малко общо ти пиша нещата. Танчето ако се включи може да даде още инфо предполагам. Аз пиша само нещата както сме ги преживяли и както ги знам от наблюдения и опит.

Много ти благодаря,Бонбонче,че ми отделяш време и ми даваш ценна информация подготвена съм за гооолям гърч-и физически и психически и знам,че никак няма да е лесно,още повече,че сме вече на години,за това мислех миналата година да дойда първо аз при брат ми,да видя как е хавата,да се позакрепя и тогава да идват мъжо и децата,но брат ми пък се върна в Бг.Нищо де,всяко зло за добро Благодаря ти още веднъж

Дива, няма проблеми. Стига да мога да отговоря на въпросите бих помогнала. Аз за мен си съм разделила българските имигранти тук на 3 категории условно. Едната са тия, които идват със страшно много пари и за раз бройки както се казва се захващат с нещо. Другата категория са тия дето и аз се чудя какво правят тук. Не живеят ами си "кютат" някакси. Обират по улиците каквото намерят за пригодно. Движат се предимно сред българи. Почват си някаква работа, която тотално ги изгърбва, ама пък и не искат да се качат на по- горно стъпало. Не знаят нищо и не виждат нищо освен клюките за кой българин какво направил . Тия ги има доста. Лошо няма и ние не сме тръгнали от небесата, ама тия са без всякакъв мерак да направят нещо. Живеят си като студенти, наврени по 100 човека в един апартамент. Всяка вечер ахо-иху . Реват колко им скапан живота тук, а на родните като се обадят се хвалят, че са попаднали в рая. На такова стъпало, човек не трябва да се задържа. Просто трябва да се поокопити и да се измъква. Че то ако живота ни беше такъв, аз бих предпочела да си кротувам в Бг. Аз лично много им се дразня на такива. Изобщо не се култивират в средата. Бай Ганьовска работа....Между тия две категории, които съм си направила има една по средата. Хора, които идват тук с ясното съзнание да постигнат нещо за да живеят добре. Не ти говоря за разбогатяване, ами за един живот, в който можеш да си посрещнеш нуждите, да живееш без да се шашкаш дали можеш да си платиш наема или още по- лошо- дали имаш какво да ядеш. Такива хора ги уважавам. И те са се блъскали и на тях им е било тежко, но са били по креативни. Познавам доста българи, които работят в частни фирми, доказали са се като професионалисти или поне като много добри работници. Не зависимо дали са автотенекеджии или техници, продавачки, дали работят в заведение и т.н.Успяли са да се измъкнат от това дето му викам " блатото". Ходят на работа, плащат си данъците,посрещат си нуждите. Имат по- широк мироглед. Не са коне с капаци. Ако си в чужбина трябва да се научиш да живееш като местните. Научаваш се на техните порядки, на техния ред. Не че всичко им е идеално на тия тук, но ганьовската по- добре да не я караш. Трябва да се научиш, че тук за да ти плащат се РАБОТИ и работата ти не е доживотна- винаги има по- добри от теб, а конкуренцията ти е голяма. Ако останеш без работа дори и за седмица- две, то дърпаш яко надолу, а да не ти казвам ако си без работа месец или повече. Спестените пари отиват бързичко.
И на теб и на малчо пак казвам, че аз пиша за себе си и семейството ни и тая категоризация си е лично моя. Всеки предполагам вижда нещата по различен начин. На мен ми изглежда така. И понеже в началото 2 месеца бях в "блатото", за тия 2 месеца толкова добре го опознах това блато, че мога фермани да напиша. А хората, които съм тикнала в тая категория виждат нещата по свой си начин. Смятат, че това е съвсем нормален живот и че така може да си карат до края на живота си. Ние с моя така обаче не можехме да я караме и бая "ждрапахме" за да успеем. Аз все казвам , че сме успяли. Разбери ме правилно. Не, че сме постигнали кой знае какво, но при положение, че преспективи почти нямахме, та за това се кефя толкова, че си пооправихме живота.

Точно това е,Бонбон,да си намериш твоето място под слънцето и да живееш спокойно и в хармония с близките си,винаги съм се чудила на хората,зяпнали да погълнат света,имаме доста такива познати/които в момента са вече в канала,защото се приеха за велики бизнесмени,но си разсипаха семействата/какво му трябва на човек-любовта на близките му и нормален,спокоен,без стрес живот,аз имам една приказка,дано не прозвучи грубо"никой нищо не е занесъл на оня свят-нито къщи,нито фабрики,нито коли,но пък оставя спомен в децата и приятелите си"Така,че за мен вие сте успели в най-важното

Поддържам мнението на Бонболинка, човек стига да знае какво иска , може да излезе от блатото и да води един съвсем нормален живот...
Документите в момента са много лесни , губиш няколко часа в чакане и ги получаваш, не е необходимо да си адресно регистриран преди това ( сигурна съм, защото племеницата ми я доведох декември 2007 , документи и извадих на 19.01.2009 и през цялото това време , не ми остана време да я регистрирам по адрес, но ѝ взехме разрешителното за работа без проблем).
Общо взето шансовете за реализация си зависят от теб и от това какво искаш... Ние си тръгваме, макар че сме устроени тук, преди съм живяла в Германия, заради Ники ... Днес пристигна в България, плаче , непознава баби , дядовци... А ние искаме спокоен живот и малкият да расте сред семейството...

Танче, той не се отделял Ники от вас, а и след като няма познати лица до него се е стреснало детенцето. Нали племенницата ти е с него? Поне можеш да си спокойна, че той е свикнал с нея и ще се пооспокои докато дойдете.

Бонбон,наистина много ти благодаря,но за сега излизането в чужбина се отлага.Моят любим го повишават в главен програмист,и съответно и заплатата расте.Не знам с колко,но ще е по-добре определено.А относно това някой да му помогне с посрещане и т.н.-няма кой.Просто искахме да знаем.Благодаря ти