За нашите половинки

Кой каква "половинка " си има? Моята е нещо средно между див звяр и домашна котка. Виждала съм го във всякакви състояния. Страшен добряк е, но когато свъси вежди всички мислят, че е някой изрод. Физиономията му е такава. Усмихне ли се обаче и някак всичките му груби черти изчезват. Побелял е много млад и сега има повече бяла коса отколкото черна на главата. Имаме 7 години разлика, но всички си мислят, че е много повече и често сме ставали обект на коментар. На мен не ми пречи какво говорят. В първата квартира живеехме с други хора (ад за около 2 месеца докато с отделим) имаше даже подмятания как така младо момиче си е взело тоя чичко. Просто аз изглеждам по мъничка и вятърничава, а той изглежда по зрял и улегнал. Какво толкова им пречи на хората дали е със 7, 17 или 27 години по- голям от мен, незнам. Тъпо ми е и такива хора с подобни коментари са ми жалки. Та моята половинка е висок 180 см. и в момента е към 85-86 кг. Бях го охранила до 90, ама свали няколко килограма . Добре сложен и явно му е генче, защото не тренира, не ходи да бяга и да блъска в залите, но е с добре оформено тяло. Обича много да гледа филми, обича историята и разни исторически канали. Обича да гледа предавания за животните. Обожава животинките. Ако го видите как се радва на всяко животинче и с каква нежности ги гушка и гали, чак да му домилее на човек. Аз винаги съм казвала, че няма човек, който да обича животните и да е лош. Всички хора, които познавам и даже да нямат животинка, но да им се радват, да проявяват състрадание са добри. Та моя е такъв- обичлив. Много обича всичко да му навява семеен уют. Един път му казах, че като облече белия ацунг и нахлузи чехлите ми е много домашен и той се разтопи от кеф. За него домашния уют и семейството са много важни. Обича да си хапва. Обожава всико което му готвя. Бившата му жена не е готвила, а после приятелката му е била доколкото знам и от свекито много вързана в кухнята и хич я нямало. Та сега се радва на моите манджи и човек би си помислил, че цял живот е бил само на консерви. Той също готви. Шкембе чорба да ви направи, колкото и да не сте обичали преди, направо ще се влюбите. С мен така стана. Почти всичко може да готви. Ами след толкова години сам, се е научил. Мога да си го хваля до утре. Има обаче и неща в характера му над които трябва да се замисли. Понякога действа прибързано. Много милостлив е и ако някой му се разплаче е готов на всичко само и само да спре сълзите. Не се замисля дали с това ще нарани други хора. После съжелява и не го е срам да поиска прошка. Но докато е под емоцианелен натиск често постъпва не по най- правилния начин. Друга черта, която незнам дали е хубава ии лоша- не иска да ходи никъде без мен. Ако има среща с познати винаги казва, че ще дойде с жена си. На мен ако не ми се ходи, го пращам да отива сам. Той обаче винаги се обажда и се извинява. Казва, че възникнало нещо и остава при мен. Купонясваме си все заедно. Яд ме е още на него, че който дойде тук на острова и му се обади и той търчи да го посреща и да му помага. Писнало ми е. И двамата си обещаваме, че повече няма да позволим да ни използват ама пак "лягаме". Като баща също е грижовен. Понякога прекалява за някой неща. Аз съм "лошата" вкъщи Той е склонен да глези, а аз не обичам да минава границата. Обича да играе и да се забавлява с децата. За големия му е много трудно и там си имат специални отношения, но с малкия са като 2 деца.
Благодарна съм, че успяваме в трудни моменти да се справяме и да намираме заедно общо решение. Изживяваме приказка и аз не искам да свършва. Имахме сериозен срив, но си дадохме време и сега отново доизграждаме заедно започнатото- семейство, дом......
А сега за вашите половинки...............

При нас разликата е 10 години аз съм почти на 40 а той почти на 50,за мен голямата разлика е преимущество,защото гледа на мен и като на дете и като на жена,макар че преди да се оженим се наслушах,как щял да ме ревнува,как когато на мен ми се живеело,той щял да бъде стар и уморен,мисля че само баба ми/те също имаха голяма разлика с дядо/ме разбираше тогава,казваше-на ръце ще те носи цял живот,да знаеш Така и стана.Когато се запознахме беше 65 кг.строен младеж в христова въсраст,с гъста къдрава коса/с часове можех да му ровя косата/и много тънко чувство за хумор,винаги беше център на компанията,но нали ви казах как беше протекъл живота му до тогава,усещах че се крие зад маска,имаше страх от нараняване.С мнооого доброта,любов и преглътнати сълзи от моя страна я разчупих тая пуста черупка и открих едно много мило,ранимо,емоционално и обичливо дете.Сега вече си го охраних,има си едно сладко шкембенце/като мъжете/,косата му побеля/то със звяр като мен няма начин /ама си е пак така гъста и хубава.Домошар ми е,най- му е добре у дома да се опъне и да му се въртя на пета,не че не го правя с кеф.И като баща е невероятен,от бебета си общуват много по техен си начин,когато се наложи е много строг,ама след това като каже"на тати принцесата" или "на тати мъжльонкото"ме разтапя.Абе с две думи Господ ми даде щастието да си намеря половинката

Моя е голямо сладурче и винаги е на моя страна. Обича ми животните както аз си ги обичам. Наскоро някой взе да оплюва Максо пред едно кафе и аз докато си отворя устата моя го срина със земята За първи път ми се случва някой да ме защитава, до сега взе сама съм се оправяла, не че можех и този път, ама друго си е някой да го направи за теб. И двамата обичаме да готвим, но той предимно на скарата Обичаме животните и разходките сред природата, подкрепяме се взаимно. Само дето той иска момиченце, а аз момченце, но надявам се да имаме и двете живот и здраве. Но като за начало ще трябва да се потрудим и да се махнем от тук, че да може да имаме нужното спокойствие. Обичаме вечер с някакво пиене да се смотаем пред компа и да гледаме някой стар, готин филм. Харесва ми в него, че злобарите ги срива с едно учтиво-любезно отношение, чак мед му капе от устата, аз тоя номер не го мога. В такива случай вадя гадния поглед и всичко приключва за секунди. о и да не на последно място искаме да живеем на село, на чист въздух в къща с хубав двор и няколко звяра, а не само един.

И ние все заедно си ходим навсякъде,много ми е смешно като кажат"да излезем така,по женски" и защо? да слушам коя как опрала,как цял ден манджи въртяла,как нейния се прибрал пиян-залян,ужассс Когато са го викали негови приятели "да ходят по курви" пак ме тътри с него,защото му било хубаво с мен,казва им"живял съм 10 год. сам и съм я търсил,сега не мога без нея"За това ви казах,че приятелите му не ме броят много-много за жена

Дива, все едно чувам моя. Аз като му кажа" Хайде излез само ти де". Той все това казва. А на свекито един път заяви подобно " Толкова я търсих и я намерих".
Съни, писах аз, че човек, който обича животните няма начин да е лош. Права съм нали? Пожелавам ти мечтите да станат реалност! Човек като иска нещо много силно намира начин да го постигне.
Хубаво е, че мъжете ви подкрепят. И на мен ми става готино на душичката моя като се застъпи за мен. Едно такова мъжко поведение както се казва. Някой път е малко грубовато ама мен ме кефи като каже " Ехооо, я се усещай с кого говориш? Това е жена ми. Така ще си мелиш глупостите пред твоята." И аз вирвам нос от гордост. С него за пръв път почувствах, че нищо не може да ми се случи. Вътрешна нагласа. Знам, че той няма да позволи. Само да го отуча от това да е толкова милостлив и доверчив та чак наивен понякога.

Няма отучване,Бонбон,това си му е природата,явно.Ние вече процедираме като при Апо-разните там досадници и муфтаджии са пращани при Димана,мен не ми дреме да ги режа,отсвирвам ги с кеф,откакто 10 месеца чакахме един приятел да ни върне пари,пък той си правел ремонтите в тях и не се зорел да ги връща,когато се разфучах ги върна и ме изкара най-свирепата"и ти си като жена ми" тъй ли,сега ще ви обади Димана каква може да е и вече малко ни безпокоят

А моето момченце изглежда като ангел Донякъде си приличаме-и двамата сме ниски,слабички и със гоолеми очи-моите синьозелени,а неговите са най-сините на света.Тооолкова ми е красив.Ако погледнете зодиака,навсякъде ще прочетете,че ние сме пълни противоположности,но нали точно те се привличат.И колко общи неща открихме помежду си.Ние не живеем заедно,едва от 7 месеца ни е връзката.Както знаете от месец и половина е на рейс и се чувствам все едно половината ми аз го няма За първи път съм с такова момче.Честно да ви кажа,не го познавам толкова добре,но бих желала.Обаче от това което съм видяла досега той е най нежното момче което съм виждала.Никога не повишава тон,никога не е казвал обидна дума.Аз досега съм била с мъже точно тип "мъжкари",а той е толкова чувствителен,което не означава че е женчо.Само с една дума или поглед и ме поставя на място Абсолютен кавалер е,смеем се на едни и същи неща,супер интелигентен и възпитан е-чак ме хваща срам понякога Но той си ме харесва такава-луда и импулсивна-не искал да се променям "защото все единия от двамата трябвало да бъде скандалджия"Е има и нещица,които ме дразнят ама то не може всичко да е супер.Мноооого е ревнив и като си науми нещо става лошо.като се изнерви много бавно му минава.Иначе ми е такъв любвеовилен,може да ме целува с часове,а и аз него.Абе като пиявици сме като сме заедно.Ох стига съм писала,то ми личи,че съм страшно влюбена в него

Забравих да допълня,че обичаме и двамата да излизаме-ходим на едни и същи места,обожаваме разходките,слушаме една и съща музика.Изобщо харесваме едно и също

.

Значи не е само при нас това мачкане и масажиране,особено като се върне от лов,голямо газене пада,аз си ходя навсякъде с вълшебното мазилце в джоба,то либето не си признава много-много,ама помага.И при нас неделята задължително е с децата,най им е кеф да пазаруваме,като хукнат из онези магазини,губя ги.Бях ви споменала,че сме семейство Адамс,децата ни никога не са пасани,даваме им свободно,е в рамките на нормалното,разбира се.В неделя вечерята е официална,винаги намираме поводи/тази неделя имаме годишнина от сватбата-17 /и децата поготвят"кратка литературно-музикална програма"по сценарий на каката-голям смях пада,малкия е голямо маймунче,гьозбояджия-като почне да имитира някого изпокапваме За миналата Нова година се бяха дегизирали като Снежанка и дядо Мраз,той седнал на шейната,тя го тегли и пъшка,голяма веселба беше

Ох аз незнам какво по-напред ще правим като си дойде Обичаме да се разхождаме,ама сега както е студено май ще сме по кафетата Всяка вечер се излиза,а понякога и филмче в къщи-ама все не можем да го догледаме значи През лятото пък бяхме нон стоп на плаж и така всичко е невероятно само да мсе заедно

Пу-пу,да не ви е уроки,Анито,много ви се радвам Преди няколко години в"Море от любов"гледах жена,която правеше море на съпруга си-моряк от сто години,той каза,че сама е отгледала децата им и че никога не проронвала и сълза,когато го е изпращала,благодари й за силата и най-откаченото беше,че тази 50 годишна жена се беше качила на някакъв катер и в открито море посрещаше мъжа си,не знам защо,но правя някакви асоциации с тебе

Ой Дива,дано и ние с моето след толкова време да сме заедно,ама Море от любов не-тогава вече наистина ще ме убие,каквото ми е притеснително

На моята половинка съм му бясна в момента и заслужава да спра да му говоря. Пусто, не мога да се сърдя и да се цупя, но пък предполагам, че мога да спра да комуникирам с него поне за няколко часа. По - голяма будала не познавам. Ако не спре вече да вярва на всякакви врели- некипели тоя път аз ще се грабна с децата и ще отида някъде на почивка ( не мога да го напускам от инати). Да му дойде акъла в главата, че не всичко което хвърчи се яде.

Защо бе Бонбонче,какво е станало?

Какво да кажа за моята половинка,на 28 години е,ама се държи като на 55.Имаме голям,т.е. огромен проблем-не иска да излиза,дори на магазина не ходи.Мен праща за цигари,аз плащам сметките,аз излизам,ако детето е болно и трябва да се води на лекар,за всичко аз.До тук добре,но идва момент,в който аз искам да изляза с приятелки,а той се цупондри цяла седмица.Хем не му се излиза,хем и аз да не излизам.В събота излязох за два часа(един-два коктейла) и се прибрах в 12 вечерта.Тогава нищо не каза.Снощи бях на рожден ден на една приятелка,която живее на края на нашата улица.Отидох в 21.00 и се прибрах в 5 сутринта,за което сега си ям главата,барабар с останалите части от тялото си.Кажете ми моля ви какво иска,какво да правя,как да постъпя?Трябва ли да потъпча своите желания?Та аз съм на 22 години,какво като имам дете,нали има кой да го гледа?Съвет моля?

Малчо,за това съвет трудно се дава,ти си доооста млада щом половинката ти се е затворила може би има нещо,което го тормози,аз винаги търся вината първо в себе си.Защо не седнете да поговорите и да обсъдите нещата,опитай да му бъдеш приятелка,може би не му е приятно,че излизаш сама/мъжете са странни същества понякога/но аз за 20 години съвместен живот никога не съм се прибирала сама,без половинката си и то в 5 сутринта,просто не ми е хубаво да излизам без него.Дано не ми се разсърдиш,но когато се появи дете/нищо че има кой да го гледа/се налага да променим живота си,нищо че си толкова млада

Малчо, а преди да се ожените и да имате детенце, мъжа ти пак ли такъв е бил? Има хора, които обичат домашния уют. Предпочитат да се приберат от работа, да погледат нещо по телевизията, да седнат по домашному на ракийка и салатка. Моя е такъв тип. Ако го попитам дали иска вкъщи да си налеем по едно или да отидем до бара, то съм сигурна, че ще предпочете вкъщи. Пазаруваме обаче винаги заедно, но то е повечето защото нямаме много време през седмицата и се замъкваме в петък вечерта или в събота и пълним хладилника от долу до горе. Аз сама няма как да се домъкна с толкова чанти от Меркадона до нас. После дребните неща като мляко, цигари и т.н. ту аз прибягвам до табакоса или кварталното магазинче, ту той. Тук от тия малките магазини месо и разни по сериозни неща за готвене няма как да си купиш. Пазарува се от големите вериги хранителни магазини. Ама айде да се върна на темата че се отплеснах. Ти го попитай защо не иска да излизате. Щом имате кой да ви гледа детенцето, то му предложи поне един път в седмицата да ходите заедно някъде. Може пък да му хареса и да зачестите излизанията. Това, че когато е болно детето и ти тичаш повярвай- повечето жени сме така. Ние тичаме. Не че татковците не ги боли от това, че детето има темпеатура, киха, кашля и т.н., но майките се справяме по- добре като, че ли с положението.Аз лично съм по спокойна, когато само си водя децата по болниците ако се налжи. Моя знам, че или ще се изнерви от чакане или ще се лута напред назад из болницата. Той себе си неможе сам да заведе камо ли децата. За цигарите можеш да го накараш да си ги купува сам. Ти пушиш ли? Ако не, то спокойно можеш да му кажеш, че поне цигарите може да си купува. Ако си пушачка, просто му поръчай като се прибира от работа да ти купи цигари и на теб. Разбирам те,че сега ти се излиза, докато си млада. След време няма да те влече толкова. Пак ще ти се излиза, пак ще искаш да си сред хора, но тогава това, че някой път не си излязла няма да ти прави впечатление. Аз сега излизам отвреме- навреме с познати по на кафенце. Излизаме много с децата, а вечер излизам само с моя, но и аз предпочитам вечер да съм си заобиколена от всички вкъщи. ти не трябва да потъпкваш нито желанията си , нито интересите си, но вече ситуацията ти е малко по- различна. В брака се правят компромиси. Аз и моя поне правим. Най- добре си ги изясни с твоя човек тия въпроси. Той трябва да се опита да те разбере и ти също да проявиш малко разбиране към него. Щом сте създали семейство значи сте намерили доста допирни точки за да го направите. Предполагам той също има някакви интереси- ти се включи в неговите, а той да направи малък компромис със себе си и да излиза с теб. Аз понякога изперквам от напрежение и направо си му кавам на моя " Обличай се и да ме водиш някъде, че ме е стегнала душата" . Ти що не опиташ да го натовариш с някой неща. Казвай му да отиде за цигари, да мине през магазина за мляко и т.н., да дойде с теб да напазарувате, че ти е тежко да мъкнеш сама торбите. Подгатвяй го предварително за това, че сте канени на рожден ден или си планувала да излезете някъде. Това мога да ти дам само като съвет освен, че трябва да поговорите.

Малчо,на мен това неговото ми прилича на депресия,но от какво е породена?

Ами работата е там,че и аз не знам.По принцип може да е уморен от работа,защото ходи на две работи.Може и от друго да е,знам ли?Бонбон,говорихме хиляди пъти и нищо-пак си знае неговото.Няма му нищо според неговите думи,а в същия момент сам не може да се понася.Дива,аз знам как стоят семейното държание,все пак и аз имам семейство.Друг е въпроса как аз трябва да постъпвам-дали да пренебрегвам вечно себе си,или да се съобразя поне този път с моите собствени желания.Аз не искам да излизам без него,но няма друг вариант за излизане.Това значи да стоя в къщи денонощно,дори да нямам приятелки.Имам чувството че никой не ме разбира

Малчо, сигурна съм , че повечето тук те разбираме. Просто ние гладаме историята само отстрани, съдим според това което си писала. Писах ти- не се пренебрегвай, не убивай стремежите си, интересите си. Щом работи на две работи наистина сигурно му идва преумората в повече. ти не си изоставяй приятелките. Бъди си дружка с тях. Просто му обясни, че ти имаш свои нужди, свои желания. Обясни му , че имаш нужда да се виждаш и с други хора ( в случая приятелките ти). Седни и му разкажи един свой ден. Почни от момента в който той излиза за работа. Спокойно с меки думи му кажи как се чувстваш. Приеми, че сегашното положение е просто етап през който трябва да преминете. Не се коси толкова. Промяната от несемеен към семеен живот е голяма. Повече ангажименти, вече трябва малко или много да се съобразявате един друг. При мен прехода беше като че ли по- лесен. Аз просто се отдадох на половинката си. Света ми започва с него. При теб може да стане в последствие.

Дано си права.Само едно ме учудва-нашия семеен живот започна преди 6 години почти,защо чак сега минава през този етап?Сигурна съм,че всичко ще се оправи,но защо изобщо трябва да се минава от тук.На мен не ми е трудно да се справям със семейните си проблеми и с домакинството.Не знам какво в него се промени,да скоро нямахме никакви проблеми(или поне не толкова сериозни).Бяхме семейство мечта за доста от обкръжението си.Дано това е наистина някакъв етап от развитието на връзката ни,дано всичко се промени.А иначе не е домошар,или поне не беше,до скоро.За сега е това милички,благодаря на всички,че ме изслушвате,няма по ценен дар от това да имаш приятели.Ще пиша как се развиват нещата с моят възлюбен.Още веднъж благодаря

Малчо,казват,че 7 година е критична,кризи има навсякъде,но вярвам че ще я преодолеете С теб сме,миличка

Малчо, от всичко написано до тук съдя, че съпругът ти е в нещо като моментна дупка. Лошото е, че на теб се пада "честта" да разчовъркаш защитната обвивка и да стигнеш до истинския проблем. Твърде е вероятно работата на две места да му идва в повече, но може и проблема дае съвсем друг.

Благодаря за подкрепата .Дива,дано си права,досега не се е случвало да му има нещо такова,значи си права.Съни,знам какво му е,и на нас не ни е леко.Ще му помагам колкото трябва,знам какво се иска от мен,знам какво да правя.Просто това цялото положение ме изтощава,но аз съм силна и ще се справя,естествено с ваша помощ