За нашите половинки

Дива,мила,всеки ден едно и също-та ние само това правим.Носа си не съм го показвала от много време навън,а и толкова време почивахме покрай празниците,че чак ми писна на шапката.И на него не му се стои в къщи,но е много студено да излизаме с детето,а иначе нямам как,няма на кого да го оставим за да излезем.Такова е положението при нас

Разбирам те,миличка,не те свърта толкова време все в къщи Разсмя ме,защото си припомних,как едно време,когато бяхме още гаджета,либето като заключеше вратата на апартамента в петък вечерта я отключваше чак в понеделник сутринта и аз протестирах също като теб,че не съм кавказка пленница да ме държи в къщи и мен не ме свърташе,ама с възрастта човек се уляга

Момичета,искам да почерпя-днес моето гооолямо момче има рожден ден,и то юбилей,малко му е тъжно,че прави 50 години Да ми е жив и здрав,че не мога да дишам без него Ама нали си я знаете леля си Димана,че не е твърде по картинките и снимките,та ще ви замоля да сервирате от мое име за здравето на либето

Да ти е жив и здрав и все така да те обича

Да ти е жив и здрав,Дива и още толкова години да те радва и обича.
Ето сервирам,вместо теб.

Честит ти рожденник,мила Дивче.Да ти е жив и здрав още най-малко 150 години

Честит рожденник и от мен Диманче Да ти е жив и здрав и много да те слушка

П.П. Искам си и аз вече моята половинка

Благодаря ви от все сърце,милички,за хубавите пожелания и за черпнята,Неличка Без вас съм за никъде

Дива, извинявай , че на патерици, ама и аз се присъединявам към пожеланията за половинката ти. Нека винаги сте един до друг! да ти бъде опора цял живот, да ти е жив и здрав!

Благодаря,Бонбонче дано при всички ни е така само дето либето се беше потопило в някаква лека,прозрачна нега или тъга/повтаряше си,че никога не е вярвал,че ще остарее /обаче като сметнахме,че на следващия юбилей сигурно внучета ще ни щъкат из краката и аз се замислих за годините,как бързо се изнизват,как забързани и вечнотичащи нанякъде не осъзнаваме,че времето лети

Дива моя си изпада в леки депресии на всеки рожден ден. (то и аз де). И като каже " Еййййй, кога станах на еди колко си?" и започва да въздиша. Аз пък не спирам да му меля колко млад изглежда и какъв ми е готин. Той се усмихва и все казва " Те всички жени така ми казват" . Гледам да го разсея и да го развеселя. И да ти кажа четно, моя сега ми харесва много повече отколкото като гледам разни снимки от младите му години, когато даже не съм го познавала. Сега си ми е убавец

А моята половинка,току що щеше да ми докара инфаркт-ще обясня в темичката за смс-и

Аз изкарах от релси мъжа си и сега се е омълчал. Имахме проблеми пак със свекитата ( аз писах в темата за проблеми) и се поскарахме. Не ни се случва често, а като се замисля май не сме имали сериозни скандали. Ама тоя път не ми издържаха нервите и сега се чувствам кофти. Такива му ги наговорих, че чак ме е срам. Голяма уста съм понякога. Хвана ме яд на него и ми се беше насъбрало. Развилнях се и сигурно съм приличала на баба Яга в акция. Не пред децата естествено. Изкарах го да отидем до плажа и нямаше никой. Като го почнах, горкия не можа да разбере от къде му дойде гръмотевицата. Ама виках, ама крещях, че и пясъка ритах като обезумяла. Много ме е срам сега. Не мога да го погледна в очите. Аз такива изпълнения никога не съм правила. Честно. И как можах сега- направо акъла не ми го побира. Знам, че ще му мине, ама се чувствам гузна.

Е поне си съобразила да не е пред децата. На мен като ми падне пердето и нямам задръжки.
Ами може да му се извиниш. Впредвид изнервена обстановка като цяло, че си искала с тези пари децата на почивка да заведеш и много те е заболяло, като си е дал за изгъзици на техните и разни от този род. Защото той в лишил децата си от нещо, за да прати на дъртите урунгели и ти все пак с право си била бясна. А като съм чела от предни, те определено нямат нужда по моя преценка от финансови инджекции.

Съни, аз му се извиних, но виждам, че му е криво. Прекалих много. Ама смотльо ли не го наричах, че малоумник, че как ли не. Изтървах си много нервите. Първо се развиках на ония, ама изобщо не знех моя колко пари им е изпратил. Имам му довереи и мислех, че след всичко до сега им е изпратил 100-200 евро. Ама той почти цялата заплата им пуснал. Казах му че искам да излезем до плажа да ме лъхне вятъра, че ме е заболяла главата. И подивях. Казах му че ще спра да работя, защото и аз искам да си лежа по цял ден и да си гледам кефа. Пък той да бачка за всички. И за майка си и за нас. Много се изложих. Само дето не тръгнах и него да ритам. Плюех и хвърлях искри. по едно време чак ме достраша тоя ти му мъж дали ще ме изтърпи. Такова чудо не е било и не му знам реакциите. Не ми е скачал никога, ама аз такъв речник извадих, че бих разлютила всеки.

Бонбонче и той трябва да те разбере-та и вие си имате дечица и вместо да зарадвате тях,ги лишавате заради някакви пенсии,които не спират да реват за пари!Ами това на нищо не прилича,а на вашита защо не прашате тогава?Все на неговите-ми те много на лесно свикнали!На вас да не ви е леко да се трепете далеч от всички близки и приятели!Да си помисли малко твоя мъж и да им каже веднъж завинаги,че си има вече собствено семейство и е отговорен за него!!!

Бонбонче,знам как се чувстваш,боли те,че си го нагрубила и си избухнала,че не си овладяла и ТОЗИ път яда си,но си жестоко права да крещиш и бесуваш и половинката ти го знае прекрасно,и аз като тебе трупам много дълго и си преглъщам и премълчавам но като ми падне пердето ги плямпам едни и крякам и псувам и обиждам,после умирам от срам и гузност,ама те нали си ни обичат мъжете ни,ни прощават Майка ми има един лаф"И 50 год.да живееш с един човек не можеш да кажеш,че го познаваш,защото всеки момент може да те изненада с постъпка,която никога не си очаквал"И ти се нуждаеш от изпускане на парата/макар и рядко/честно,и аз за момент съм се плашела дали няма да ми откърти някой тупаник,като почна да ги редя,но при нас в кръчмата всичко е в огледала и все на някое се виждам каква грозна картинка съм и по-бързо се озаптвам и млъквам,пък ти на плажа на воля си се навикала

Той не ми се сърди. Просто виждам по лицето му, че му е криво за дето така го обиждах. Той мълча през цялото време. Само ме гледаше с недоумение. Ще се оправим . Аз съм оптимист за всичко. Сега имаме доста работа и се прибираме изморени. Избягваме разговори за техните. Аз съм си същата както винаги- усмихната. Вярвам, че и на моя скоро съвсем ще му мине и ще си върне отново усмивката на лицето.

Искрено ви го пожелавам,не е хубаво да се карате заради тия...

Успех и дано се оправите Бонбон, не си струва заради тия дърти идоти да си разваляте отношенията, НО все пак той трябва да се светне и да ги отреже, има си собствени децаи трябва да мисли за тях, а не за някакви дъртаци свикнали само да муфтят.

Благодаря ви момичета за подкрепата. Нали знаете манджа като загори, че после трудно се преглъща.......По- добре сме като , че ли. Аз хем съм сърдита още на себе си, хем съм толкова бясна на ония идиоти. Утре мисля да си поглезя мъжете. Нали любовта на мъжа минавала през стомаха, та от сутринта ще го метна с нещо вкусничко и после мисля да отидем да се разходим. Да поснимаме заедно.

Ами поглези го Бонбонче и вечерта също го "поглези"-спретни му някоя изненадка да видиш как бързичко ще ви мине

А аз мислля, че не трябва да го глези, а да чуе от него , че е права и да получи извинение за действията му и той да си вземе поука повече така да не прави и тя чак тогава да го котка! Ама не мога да давам акъл, все пак....

Ами сигурно го е разбрал и може да му е гузно сега...Бонбончето ще каже...