Колко време трае любовта?

Обичам да се ровя из нета и докато се рових в теми и статии за любовта намерих нещо което ме накара да се замисля.

Колко време трае любовта?
"Според някои любовта трае само 6 месеца, според други 3 години, а според трети – цял живот! Не случайно има израз влюбвам се, защото това е чувство, което не само трае повече от миг, но се развива и променя с течение на времето. Убива ли ежедневието любовта? Колко време трае любовта според вас? На какви компромиси сте склонни в името на любовта?"

Може би, защото съм романтична натура, може би, защото съм по детски наивна за някой неща, аз вярвам, че една любов може да се запази за дълго време жива. Съгласна съм, че любовта търпи метаморфози и се развива, променя се с годините, но чувствата си остават. Често казваме, че е любовта отминава и остава уважение и навика да си с някой. Не съм съгласна. Уважението трябва да го има още в началото на една връзка, а навика можем да го избегнем като внасяме нови емоции и нови преживявания във връзката си. Ако постоянно си повтаряме, че половинката ни е една даденост, че му знаем вече " всички номера" тогава се пускаме по инерция и чувствата застиват, идва рутината в отношенията, а не рядко и самотата (макар да сме с някого). А аз не искам това.

Според мен трае максимум 1 година.След това вече си е навик.

Мисля,че донякъде neli4ka е права за навика, но нямам кой знае какъв опит в любовта за да говоря.Моята любов трае вече 2 години и половина

neli4ka написа:Според мен трае максимум 1 година.След това вече си е навик.

Не сме достатъчно чисти духовно според мен Неличка ,че да знаем какво е любовта всъщност толкова сме умърсени духовно,че навярно ще търсим това истинско чувство цял живот понеже всеки от нас е погълнат от некви материални неща и нямаме време да погледнем във духовното ,защато там е отговорът на този така разискван въпрос

За мен любовта е жива докато има пламък в сърцето, гъделичкане в корема и.т.н.
Както аз всеки път като видя моя мамут ми прималява.
Колкото и да ме ядосва и да се караме, като го видя и все едно гореща вода ме залива по цялото тяло...той твърди същото за мен.
Демек повече от 3 години трае... защото ние март ще направим 6 години от както сме заедно.

Всъщност живот и здраве, защото Съдбата винаги намисля други работи....

ох.. много труден въпрос.. ами може би трае докато все още тръпнеш от очакване за срещата с любимия, едно телефонно обаждане и усмивка на лицето.. Когато не виждаш живота си без него и мислиш постоянно за това как да го накараш да се чувства колкото се може по-щастлив с теб...

Roksana, аз съм като теб. Видя ли мъжа си- краката ми все още се подкосяват. Имаме си някой проблеми, но аз мога спокойно да кажа, че знам какво е любов. Имала съм някой тежки моменти през живота си с моята половинка и той ми е давал смелоста и куража да преодолея всичко. Не го видях пред мен да плаче, но знаех, че го прави. Претърпях злополука. Доктора ми каза, че сестрите извън операционната не знаели какво да правят. Искал да влиза в хирургията. Побъркал е всички. Стигнал е в уплахата си до заплахи, че ако нещо се случи с мен ще избие вътре всички. Подивял е. доктора каза. че сестрите разправяли, че е плакал през цялото време, а по едно врее след като му дали нещо да пие за успокоение е клекнал да се моли. След това да ни ти разправям как изглеждах- баба Яга направо е била красавица пред мен. А той не спираше да повтаря " КОлко си хубава. Ти си моето момиче." Последва и втора операция......... След нея бях буквално като изрод в лицето......
Толкова пъти ме е изненадвал. Веднъж се прибра с букет от някакви диви цветя. Незнам къде е бил и къде ги е намерил, но бяха леко поувяхнали, а той стоеше на вратата, с клюмналите цветя, гледаше ме така, като че ли ме вижда за пръв път. Каза само" Знам, че обичаш диви цвята..."Когато някой те усеща, когато няма нужда да казваш какво ти е, а той те чувства......това е любовта за мен....

При нас ве4е 20 години,постоянно сме заедно,разказваме си сънищата си,ме4таем си за вси4ко,всеки ден се влюбвам в нещо ново в него,не мога да не се гушкам в него по цяла нощ,абе 4увствам се оби4ана.Имаме 2 деца-11 и 15 години и като ни гледат и слушат се хилят и сигурно си казват"дъртите отка4ат",но факт е 4е ако не се видим 2-3 4аса и имам дупка в стомаха,много си липсваме.Е,не казвам,4е сме нямали изпитания,но по-велико от това да простиш на този,кгото оби4аш няма.Преди няколко месеца трябваше да тръгна за Майорка,но не можах,поради мисълта,4е няма да съм при него и той ще страда,да не ви казвам за мен-що рев изревах и си останах тук,да си се гър4им заедно в БГ.Мили моми4ета,пожелавам ви такава любов,тя направо гори

Ей, бонбон как ме разплакваш.Надявам се вечно да сте така влюбени.
Дива и твоята история е интересна.
Аз с моя в момента съм жестоко скарана от вчера и не сме се чували, виждали...
Не, че ни е за първи път, но този път се казаха думи от които много боли.
Още ми кънтят в ушите.
Въпреки всичко продължавам да имам вяра и само си повтарям : " Всичко ще е наред" .
Успех в любовта на всички.

Никога недей да губиш вяра. Всеки има тежки момента. Ти най- добре си познаваш човека. И аз съм паднала в едни л****а ама винаги има изход. Ще се съберете и ще поговорите, може пак да се "овикате" и после да се прегърнете и целунете. Всички понякога изперкваме. Моя и той изперка напоследък, ама нали си е мой и си го обичкам, спокойно си чакам да му дойде акъла в главата. Ама не можем един без друг. Той е откачен експонат, а аз му прегласям на два гласа Лика прилика сме си. А по- твоите думи разбирам, че и ти си го обичаш и не можете един без дтуг. Мъжете са понякога обидчиви като малки деца. Дай му време да му мине и пак ще се разбирате. Стискам палци!

Роксана,мили4ка,надявам се ве4е да са се оправили нещата И при мен е имало моменти,когато от казани думи ми е идвало да ми се пръсне сърцето,толкова ме е боляло,4е ми е идвало да умра,по цяла седмица съм ходела като призрак,но да не забравяме 4е са мъже,т.е са като де4ица,както е казала Бонбонка.Доколкото разбрах при пове4ето от нас разликата е около 10 години и сме втори жени на нашите първи мъже/но до гроб/.Мъжете ни хем се правят на супер корави,хем си търсят майка,която да ги глези и дундурка,дайте да им доставим това удоволствие-те са многооо,ама много раними и беззащитни,нищо 4е се правят на Батман и Спайдърмен едновременно!

Абе,мани.Толкова ми е писнал моя Спайдърмен,че някой ден ще хвана бухалката и ще го направя да заприлича на Шрек след,катастрофа със самолет.

Ааа, моя в никакъв случай не си търси майка, нито пък е беззащитен и раним- напротив, той е абсолютната опора за всички около него, толкова много, че ми се иска да мога да му отнема поне част от товара, който носи, защото ме е страх, че рано или късно ще рухне под цялата тая тежест. Кавгите ни винаги са свързани именно с това- непрекъснатия стремеж да помогне на всички, от който ми писна, щото когато на него му беше необходима помощ, никой не му помогна.
Със сигурност любовта ни не е същата като преди 7 години, но в никакъв случай не е по- малка. Напротив, случиха се много неща, които ни свързаха още по- силно. Според хората отстрани сме се превърнали в добри приятели, което според мен се дължи на факта, че и двамата сме доста неромантични натури и не обичаме да си излагаме чувствата на показ. Но ние си знаем какво ни свързва и колко силно. Минали сме наистина през неща, които е трудно човек дори и да си представи и отдавна ни е достатъчен и един поглед, за да се разберем. Най ни е хубаво, когато сме си заедно, можем да говорим за абсолютно всичко и се надявам това никога да не се промени. Както имаше една приказка, "Ако ти живееш 100 години, искам аз да живея 100 години без един ден, за да не разбера никога какво е да съм без теб"

apoklistika написа:"Ако ти живееш 100 години, искам аз да живея 100 години без един ден, за да не разбера никога какво е да съм без теб"

Това ми хареса. Наистина не го бях чувала.
П.П.Без да исках ти изтрих поста та се върнах назад копирах и го пейстнах.
Все се бъркам с това модератерство и още не мога да свикна.

Вижте колко хубаво го е казал великият Дамян Дамянов:Вдигни очи!За мен вдигни очи!Защо?Не питай!Просто погледни ме!Помилвай ме и просто помълчи....И ако искаш двама да мълчим...Защо?Не питай!Ти ще разбереш...Загледай се в погледа ми влажен очите ако можеш да четеш,очите вместо мене ще ти кажат.В тях блести сега една сълза,а твоят смях е птичка под небето.Ръцете ти са клонки от бреза,а аз живях без сини небеса,без пролети,без цъфнали надежди.Очите ти са капчици роса,в които небесата се оглеждат.Лицето ти е цялото в светлина,косите ти горят като житата.А в мойте нощи нямаше луна,затуй израснах блед сред тъмнината,сатуй протягам смръзнали ръце и жадно през очите ти надничам.През тях се вижда твоето сърце и сатуй тъй много те обичам!

И аз мисля,че любовта трае до момента в който вече не ти се преобръща коремчето като го видиш.Аз всеки път уж се влюбвам за последно,но този път вече е нещо толкова силно.Преди да го видя всичко е свито на топка и изгарям от нетърпение,времето с него лети като секунда,а като го няма се точи с векове.Когато го видя дъхът ми спира,всеки път е по-хубав от предишния.Като погледна в сините му очи имам чувството,че ще се удавя в тях.Всеки път като получа смс подскачам от радост,а като ми се обади се разтрепервам цялата.Единственото предимство на дългите ни раздели,че че ще запазим тръпката,а най-хубавото тепърва предстои-след толкова дългото очакване ще дойде и момента в който ще го посрещна и ще го задуша от гушкане и целувки Боже,момичета сигурно последната седмица ще откача от нетърпение

Много се радвам, че има влюбени хора. Радвам се, че тук вече няколко пъти прочетох мнения на жени, които немогат без половинките си. да си призная- това е втория форум в който пиша. Не е много коректно да го коментирам, но ще напиша за какво става дума без да споменавам за името на другия форум. Та от няколко дена се бистрят разни дискусии и аз взех да се замислям много сериозно. Никой не възприе нормално(в другия форум) това, че искам да се гушкам само в моя си мъж и че си го обичам. Не съм малко момиченце- зряла жена съм. Имам деца, имам мъж. Не виждам нищо лошо в това, че имам чувства, че обичам, че искам да съм си с него. А се почувствахтака, като че ли съм демоде и че хората вече не вярват в чистотата на отношенията. И тук ще го напиша както и там- аз не съм наивна. Знам, че може да се случи така, че моя да "оправи" друга. Мъжете в мисленето са малко по- различни от нас. На тях често не им трябват чувства за да го направят. После може и гузни да не се чувстват, защото го възприемат като нагон. Аз от както съм с моя нито съм го хващала, нито пък съм имала съмнения. Преди това е бил огън и жупел. Умишлено избягвам да пиша от къде е родом за да не се намери някоя бройка от миналото му. А те са били страшно много. Но на мен за миналото не ми пука. Готин мъж е, можел е, правил го е. Важното е какъв е с мен и че не ми дава поводи даже и да си го помисля. Ние сме 24 часа заедно. Работин в една и съща фирма, отиваме заедно на работа и много рядко се е случвали да не се приберем заедно. Казват, че не е хубаво да работиш на едно място с мъжа си. На мен пък ми е добре. Помагаме си взаимно. Той имаше един много труден период в живота си- преодоляхме го заедно. После пък аз имах- пак го преодоляхме заедно . И всичко това като, че ли още повече ни сближи. Но да си дойда на думата. Не мога да разбера какво толкова ги дразни хората, когато някой е щастлив. И защо останаха малко хората които вярват, че наистина човек може да намери сродната си душа. Чак лични съобщения ми изпратиха за въздухарските ми разбирания. В крайна сметка аз си имам един живот и искам да си го изживея с любимия човек. Искам и още едно детенце да си имаме. И моя иска. Този път да е момиченце. И именце сме и измислили даже. Сега някой неща са ни малко на баир и незнам дали ще се справим, но работим усилено по въпроса За сега малко безрезултатно ама и тренировките си ни допадат

BONBOLINKA там не писах, ще пиша тук. Всеки съди другия през собствената си призма. Моите разбирания са като твоите. Стига ми само един, но да си струва да съм с него, ако ли не по-добре да съм сама. А междувременно Максо си ме радва и ме разхожда , че да не полудея.

Хей BONBOLINKA ако искаш кажи ми адресчето на тоя форум на ЛС ,за да станем 2 влюбените до полуда.Аз също нямам нужда от никой друг,а преди редовно си флиртувах А за завистта си права,толкова хора има-озлобени от това,че или не са случили на половинки или просто са сами,които оплюват и се подиграват с такива като мен.Няма да ти казвам и колко приказки чувам,че той си имал по една на всяко пристанище и да не си мисля,че ми бил верен Пълни простотии-само им се смея защото му вярвам

Бонболинке,знам за какво става въпрос и аз не пиша в темата,защото адски много се дразня на някои хора.Гледай си твоя кеф и да не ти дреме кой за каква те мисли.

Аз на такива им отсвирвам свободно.Бонбонче,най-добрият приятел на либето искаше да ме заведял на центъра и да ми покажел,че всяка втора хубава жена,която минела,либето я бил чукал-изгоних го на момента.Умираха от бесове,че не ме интересува миналото му,когато сме били на гости на някой от приятелите му,смотаните им жени/дето им набиват канчетата като медни гвоздеи/криеха разни снимки"Ах,това недей го гледа,не трябва да го виждаш"Кикимори скапани Да и аз не си въобразявам,че съм единствената на света за него,нещата се променят,човеци сме Преди няколко години любимия сам ми призна,че имал връзка,и то близо 2 години с моя приятелка.Да ви обяснявам ли как света ми се срина за 1 секунда,как умирах,умирах,сърцето ми се пръскаше,не можа да ми обясни защо го е направил,поне първия път,защото след това тя си го изнудвала,като кърлеж е.Единсвеното,което му казах след като се посъвзех бе,да не ми го причинява втори път,защото много боли и тогава вече ще умра.Приятелката не можеше да повярва,че той ми е казал и заключи,че съм изглеждала много ранима и ревлива,а пък каква силна жена съм била-защото го обичам,ма моме,и ако си искала да го задържиш да си дошла да ме питаш как-с много любов и мнооого свобода.Ох,казах ви нещо,което никой не знае

diva,аз съм по-зле от теб,защото изневярата не е била една или две,а много повече,но не ми се говори на тази тема.

Ама ставамеее КОРАВИ

diva написа:Ама ставамеее КОРАВИ

Абе да ти кажа той моя ще го изяде ЗДРАВ И КОРАВ някой ден.

Сега като се замисля тази случка ни е подействала като катарзис,като пречистване,много често се майтапим за любовницата му ,а тогава отново се влюбих в него,като в началото,абе откачена ли съм не знам