Колко време трае любовта?

Любов,любов,имам чувството,че в моя случай ще трае вечно.Да се похваля,моето момче за празника ми направи..............палчинки.Много съм щастлива,от кога му се моля .А върху моята чинийка имаше едно красиво червено сърчице.Много си го обичкам

Айде честито на всички влюбени. Моя за сега не се е сетил още за никакъв празник.

При мен любовта се изпари когато се появи дъщеря ми.Обичам си го ,но не така както преди.Сега любовта ми към него е по-задължение,аз така я усещам.Трябва да го обичам,защото той е виновника за най-хубавото нещо в моя живот,дал ми е много...

Как така се изпари

Нефертитка,и аз исках същото като Ани да попитам-как така се изпари трансформира я към детето ли

baby_an написа:Как така се изпари

Ами и аз не знам Не е заради детето ,той някак си се промени.Винаги е казвал,че много ме обича и може би е така,но на първо място му е работата.Никога нищо не споделя,почти вече не си говорим(той излиза сутрин и се прибира вечер)За мен той стана непознат.Как да обичаш човек с който не се виждате,нямате вече общи интереси Обич по задължение- за доброто семейство

Нефертитка,много ми стана мъчно като те прочетох Може би е временно,моментно,може да е в някаква криза негова си И как реагира на опитите ти да говорите а ти споделяш ли му твои неща Много искам да ти помогна,да не обичаш по задължение,макар че за мен няма такова нещо,просто не бих живяла така.Стискам палци нещата да се нормализират

Да мила разкажи ни,все ще помогнем пък макар и със съвет Ти опитвала ли си се да му кажеш как се чувстваш или да попиташ на какво се дължи това отчуждение?Защото не може да я карате така и рано или късно на един от двама ви ще му омръзне.

Може би е временно ,но нали като се счупи веднъж вазата после колкото и да я лепим,няма да е пак същата.Говорили сме двамата много пъти по темата,според него нямаме проблем.Аз съм искала много-много ли е някой да ти обръща внимание и да си прекарвате хубаво когато сте заедно Оправданието е -той имал много работа,гвалата му пушила и да го оставя на мира.Нали вичко съм си имала,живеела съм като царица,имала съм хубаво жилище,кола,пари.Но на мен не ми трябва това,аз искам разбирателство и не да ми казва обичам те ,а наистина да го усещам.Като си представя каква любов е имало между нас, и че никога няма да е същото,ужасно е да живееш така.

Нефертитка,наистина е ужасно да живееш така защото постепенно ти ще се затвориш в свой си свят/ако вече не е станало/и там ще бъдеш много самотна и нещастна,детенцето ти не може да компенсира отношенията ви,то дава и взема от теб своята си любов,но топлината от баща си не може да ти замести.Много са деликатни тези отношения,опитай пак да му обясниш,че страдаш,че си самотна,че искаш да виждаш обич в очите му,когато те погледне,и не парите,колите,апартамента са на първо място за теб.Дано да е някаква моментна криза и да я преодолеете заедно

И аз се надявам всичко да се оправи,а и му напомни как сте се обичали някога.Къде е изчезнала тази любов?Ме може да се изпари ей така.Вярно е че повечето мъже си мислят,че като осигурят материални удобства за семейството си и с това се приключва въпроса и има такива жени,за които това е достатъчно.Но и аз съм като теб и не мога да живея без любов.Успех миличка

Понякога и аз се чувствам като Nefertiti и напълно я разбирам.С времето и нашите отношения се промениха,но от всяка такава ситуация рано или късно има изход.При нас са някакви временни кризи,които обаче в никакъв случай не са кратки.И на мен нищо не ми липсва,детето ми е чудесно,но все пак без любов не се живее.Едно ''обичам те'' не оправя нещата,не и при мен,аз не мога без човешко отношение.А понякога моя прави такива глупави грешки,понякога се държи и като идиот-с това ме наранява най-много.Та кой не иска нежност и разбиране?Дано скоро започнат да се осъзнават тази мъжка част ,което май е малко вероятно

Ей Малчо дали и мен не ме чака подобно нещо след време Дано не е така,да се надяваме че разделите ще компенсират това отношение-все пак ние не можем да се нарадваме и заминава

Много Ви благодаря за подкрепата!Имам чувството,че любовта се изпарява заради грижите които има всеки от нас,преди бяхме млади ,безгрижни и се обичахме.Повечето ми приятелки,които имат10-15години брак казват,че любовта я няма и е останало само уважението,но при нас и това вече е на изчезване.Всеки ден става все по зле

Нееее ,според мен де,годините ,в които сте заедно са без значение,ние сме 20 год.буквално неразделни,работим заедно,пазаруваме заедно,сънуваме заедно....Единствените ни раздели са когато раждах децата-за по 1 седмица,даже първия път беше побъркал цялата болница,че не го пускат при мен,защото ме бил оставил сама.По-скоро с годините хората се опознават по-добре и започват да ценят и обичат повече,това за уважението дето оставало никога не съм го разбирала винаги ми е звучало като клише,заучена фраза,която май се ползва за оправдание,че любовта я е нямало въобще.Нефертитка,миличка,може би не си срещнала твоята половинка,може би това не е човека,който Господ ти е отредил.Стискам ти палци да се справиш

Аз съм на мнението на Дива. Но повечето хора позволят битовизмите и ежедневните дребни грижички да вземат връх и да развалят магията. А любовта като всяко едно нежно цвете иска всекидневни грижи, било добра дума, било дребен жест или малка изненадка.
Мога да кажа само едно - не позволявайте на тежкото ежедневие да унищожи любовта ви.

Права е Дива,може би не това е твоята половинка и все още не е късно да потърсищ щастието..или пък то да те намери-искренно ди го пожелавам

Никога не е късно да намериш твоята половина и щастието,дори и на 100 години да си.Познавам една двойка,някога имали голяма любов,но живота им така се е стекъл,че се женят за други.След 40 години брак и двамата овдовяват,и се женят най -после,бабата ми разправяше,че може Господ да й е дал още година да живее,но е щастлива,че ще е с любимия си човек.Всеки заслужава да е щастлив.

Вижте,според мен всеки си има лоши моменти и всичко може да се оправи рано или късно.А и всяка ситуация е различна,не всички имат постоянни безоблачни дни(с това нямам впредвид да не се карат изобщо).Просто на някои животът им протича не като в приказка.Ако ти и мъжа ти Дивче се разбирате идеално,ако и ти Ани си влюбена безкрайно в Коси,то при Nefertiti нещата явно не са така.И ние в моето мъжле сме имали такива дни и много късно сме осъзнавали какви груби и безмислени грешки правим.Имало е моменти при нас,в които сме били пред раздяла,разделяли сме се,но след няколко дни осъзнаваме,че не можем да живеем един без друг.Вашият живот изглежда като жива приказка и дано продължава да е така,но имайте впредвид,че хора различни,всеки със своя си номер и безотказен характер.Това е моето мнение,дано не съм засегнала никого,знаете,че не искам да обиждам никоя от вас

Да,бе Малчо,съгласна съм с теб-навсякъде си има и добрите и не толкова добрите моменти,хора сме,всеки си е бам-башкЪ,компромиси се правят и от двете страни,но се случва и връзката да се изчерпи и няма смисъл да продължава.Та относно моя живот-чак безоблачен не е бил,кризи има навсякъде/в една друга темичка бях писала в началото/но когато човек знае,че си заслужава,той прави компромиси и прощава грешките на другия с цялото си сърце.Все пак нашата разлика в годините е 10,аз съм втори брак на либето,за 10те си години самота той се е научил на много толерантност,търпение,изяснил си е какво семейство иска.И няма кО да се засягаме или обиждаме,нали си бърборим и си споделяме

Дам Малчо права си,изобщо не подтиквам Нефертити да се разделя с мъжа си,а просто да помисли.И аз преди да срещна Коси на два пъти щях да се женя Но това не бяха мъжете за мен,само че тогава не мислех така.И ето незнайно как се появи едно момче,което така ми завъртя главата,че и аз не мога да се позная И ние се караме,вие поне знаете какво беше миналия рейс и не всичко е безоблачно,но аз отвътре чувствам,че това е мъжът на живота ми и се надявам и той да изпитва поне наполовина това,което и аз изпитвам

И аз мислех,че това е мъжа на живота ми.Още преди да се омъжа за него исках той да е моя мъж,той да бъде баща на детето ми,но май нещо съм се заблудила.А ако той не е моята голяма любов,друга не ми се търси.Вече мисля че няма да мога да обичам друг мъж,не ми се хабят чувства напразно.Най-лошото е,че трябва да играем театър за пред детето и за пред хората окло нас.Дано не ви се случва такова нещо,много е трудно.А за раздяла не мога и да си помисля,защото не искам детенце да страда.Ще си търпя и това е,такъв ми бил късмета,да си живея в лукс,но без любов.

Пожелавам ти много сили,мила приятелко Нефертитка Мъчно ми е за теб,но след като си решила,че това е най-добрия вариант...дано нещата да се оправят във времето Много бих искала да ти дам един съвет,не знам как ще го приемеш,не ми се сърди,но не жертвай щастието си,защото децата са много неблагодарни,след някоя и друга година пилето ще напусне гнездото и тогава светът за теб ще рухне от самота.Успех,стискам ти палци,миличка

Дива е права мила,за жалост е така.Баща ми е вдовец и никога не съм го спирала да търси щастието си,защото ние със сестра ми вече си имаме собствен живот и човека щеше да остане сам.А и все още не е късно да срещнеш любовтта,просто не е била тази,а и ТЯ сама ще те намери.Аз съм оптимист

Обичайно любовта идва сама, няма нужда да я търсиш. В подходящия момента тя сама ще те намери.