Има ли "Моряшки жени"

Незнаех къде да я пусна тази тема и реших тук,ако прецените,че не е за тук моля преместете я
Дали има и други като мен,които чакат своите момчета?Ако няма поне ще споделям с вас като ми стане прекалено тежко

Не съм моряшка съпруга, ама съм се чувствала така, моя като беше в чужбина без мен. Как мразех едно време да чуя " Пате, картата на телефона свършва....." а ние сме си казали само 5 думи. После чакаш да си дойде и а другата седмица, а след две...Добре, че сега сме заедно. Твоя под какъв флаг пътува? По колко месеца го няма?

Благодаря ти миличка,че писа.Ами той плава под чужд флаг-то вече в БМФ никой не остана,особено от офицерския състав-какъвто е моето момче.Просто паричките са малко,а и корабите са стари.Ами той беше с контракти по 6 месеца,но сега ги намалиха на 4 и трябва да си дойде края на януари,началото на февруари.Много ми е тежко,защото превозват коли и не се задържат по пристанищата,максимум 2 дни.Звъни ми от сателитния телефон на кораба,но последния път като пътуваха за Африка се разпадаше връзката и не можах да го чуя Толкова ми липсва-направо ще полудея И с тия преходи,по сума ти и време нямат обхват-даже и смс-че няма

Мразя Южна Африка. Само като чуя и откачам. Имам си причини ама не ми се обяснява сега. Гадничко е по 6 месеца да си самичка и да ти кажа честно незнам как се свиква с това. Моя 5 месеца не го бях виждала и откачах. Най- големите ми разходи през това време бяха за телефон. Едва дочаках да пуснат директните полети за Палма. Не беше като сега- лятото по 3 чартъра в седмицата, а през останалото време по 2. Започваха последните дни на май месец. Иначе трябваше да летя с прикачване или да се тътря с автобус до Барса и после със самолет или ферибот. А бях помъкнала толкова много багаж, че беше немислимо да се прикачвам. Добре, че децата, когато летим помагат много и се движат в индианска нишка с нас
Предполагам твоя лети до някъде и после се качва на кораба си. След всеки трип сигурно е за по 2-3 месеца на суша и после пак на кораба. За колко време му е договора? Или той сключва за всяко следващо пътуване нов?

И аз не съм моряшка жена, ама моя толкова пътува последната една година, че вече почна да ми писва. Отдавна не е имало една цяла седмица да сме заедно, да отидем на почивка да не говорим. Преди си мечтаехме за една дълга екскурзия някъде на майната си за поне 20 дни, сега се моля поне един уикенд да има, в който няма да му звънне телефона и да се наложи да хваща пак пътя. Крепи ме само това, че вече му се вижда края, че го прави заради нас и че след още няколко месеца ми е обещал черно на бяло да ми подпише, че никога повече няма да си практикува професията

Здравейте момичета Ами моето момче като се върне и по принцип може да стои колкото си иска.Винаги е стоял 2 максимум 3 месеца,но сега преди да замине остана цели 7 заради мен Нали така започна всичко Педи всеки рейс подписва нов договор-това е добре защото има фирми,които подписват за голям период от време и те определят почивките.Ама са мнооого досадни-не минава и месец откакто е слязъл и почват да го притесняват И като почнат всички да ми повтарят-да тъгувам ей сега щели да минат.То отстрани минават бързо-4 месеца.Да ви кажа имам приятелки,които чакат по 8 направо не ги знам пък тях как издържат

И аз не съм моряшка жена и честно казано никога не бих могла да бъда,просто не мога да живея сама,без него Единствените ни по-дълги раздели за 20 години са по 1 седмица,когато бях в болницата да раждам,и то първия път са го прибирали с патрулка от болницата,защото не искал да ме оставя сама и натискал да влиза в родилното Скоро дъщеря ни формулира всичко това в едно просто изречение"Тати без мама не може"Бейби Ан,ако бях на твое място щях да се кача и аз на кораба

Ех,аз все му повтарям защо не ме взе в някой куфар-щях да го чакам след работа и да бъда до него Тоооолкова ми липсва Ако беше на пасажер на 100% щях да съм при него,не че на карго корабите не е възможно,но е доста по-трудно.Все пак там трябва да стоя само в кабината и сигурно ще откача 4 месеца,а и както се задържат в пристанищата по няколко часа,колкото да натоварят или разтоварят колите Ох,вече 3 дни нямат обхват и така е още по-гадно Ама определено като преживееш нещо веднъж.след това ставаш по-силен и следващият път е по-леко.Преди 3 дни имаше обхватче за ден и половина,а преди това като пътуваха за Африка нямаше 15!!Щях да полудея

От утре ме гледайте колко ще съм нервна-трябва да ми се обади моето котенце,ама събота или неделя незнам-какво очакване ще е Само ми стискайте палци да се получи връзката и да нямам точно в този момент работа

Вчера ми се обадиииииии Толкова съм щастлива Не можете да си представите какво е усещането да чуеш любимото гласче след почти месец Поплаках си после,но важното е че се чухме и се изяснихме.И той също е имал нужда да ме чуе-толкова се радваше и той и да ви се похваля-като пристигнат в четвъртък в австралия ще имат 8 пристанища,а това означава 8 дена обхват Аз вече се радвам на всяка минутка в която има обхват,на всяко смс-че.Милото ми момченце,като влизат или излизат от пристанище има толкова работа-било му като насън и въпреки всичко намира време докато обядва или вечеря или преди да легне да ми пише
Ох сигурно вече съм ви досадна

Радвам се, че е имал обхват и сте се чули. Ама недей толкова да плачеш. Плаче се за други неща. Трудничко си е да стоиш и да чакаш и да се молиш телефона да звънне ама недей се съсипва така. Хайде усмихни се и гледай по- ведро на нещата. Все пак това му е професията и трябва да я приемеш. А и той предполагам те иска усмихната. Както вече писах - не съм моряшка жена, но предполагам, че ако връзката ви още повече се задълбочи ще трябва да си доста силна и да се справяш с много неща. Така, че искам да виждам на лицето ти сега само по една сълзичка от радост, а не след като затвориш телефона от мъка. Ние сме тук, и ще сме тук докато си дойде (като си дойде ще си доста заета и няма да ти е до нас )

Бонбонче,благодаря че пишеш в темичката-аз вече си мислех че яко съм досадна Няма страшно като се върне ще ми четете любовните излияния Няма да ви го спестя Само да дойде декември,имам имен ден,рожден ден,после Коледа,Нова година,а целия януари смятам да пекарам в -само ще се приготвям за него

И аз съм чакала като теб и знам какво е. Верно, че не беше за такова дълго време ама пак не беше никак лесно. Все едно част от мен липсваше. Първите дни като замина ходех напред назад и не ме свърташе. После почнах всяко нещо което правя да го свързвам с това какво би било ако е до мен. Или пък си представях как той ще регира на определена ситуация. Ако когато излетях при него ходех да се гиздя в тоалетната . Преоблякох се. Обух едни висоооооооооооооооки обувки, секси блузка, и тясно панталонче. Сигурно съм била смешна за останалите ама исках да ме види хубава. Пазех се да не се разплача, че се бях гримирала по моите разбирания перфектно и гледах да не счупя някой маникюр докато тикам количката с огромния багаж на летището. Като го видях забравих и за грима и за обувките, че високи и ако тичам може и да се просна като чувал с картофи А той с катинарче ( аз много го харесвам ама той мрази. Знам че си оставя катинарче заради мен.), спретнат и ......страшно отслабнал . За няколко месеца го охраних и от 72 кг го направих 90 Така, че тия тръпки не са ми чужди.

Знаеш ли кое ме притеснява мене?Това,че като се видим ще ми е толкова странно,защото за 4 месеца просто свикваш да си сама.И аз в началото ходех като ударен самолет,сега съм по-добре,но всичко свързвам с него-как би реагирал той,какво би направил.Имах дългогодишна връзка с елмеханик на кораб.И като се върна от първия си дълъг рейс-9 месеца ,няправо незнаех как да реагирам,изтърсих най-голямата глупост на света и да ти кажа все едно прегръщах чужд човек.Бях забравила какво е!!!!Вярно,че Косито ми се обажда и си пишем смс-и,но със сигурност ще ми трябва време да се адаптирам Ох,незнам-сърцето ми сигурно ще ми подскаже,но си мисля,че ще му скоча на врата и ще го задуша с целувки.Ще ме помисли за луда

Споко, сърцето казва всичко, а предния явно не ти е бил толкова по сърце, щом не си знаела какво да направиш.

Вижда се края на 24 часовата ми смяна,но милото още няма обхват Цяла нощ чаках,през няколко минути проверявах,но уви-сигурно няма да дочакам Дано като се събудя следобед да имат и да ми е писал

Бейби Ан,наспа ли се,миличка Как я изкара тази луда смяна,новини от либети имш ли

Оййй сега ставам,навих си телефона за 14 часа,за да свърша това онова,ама чак сега се излюпвам А обхват още нямаааа Е днеска вече трябва да дойде,само дано е докато съм будна

Стиииискам палци

Вече има обхвааат Имам си и смс-чета Много гадно само че с тая часова разлика-7 часа са напред и не можем да си пишем толкова-но все пак самата мисъл,че имам някаква вест от него ме радва толкова много.Защото като няма никакви новини дни наред-ужасно се изнервям

Много се радвам за вас

Пак се появи обхвата,че беше се позагубил за няколко часа Аз ще успея да си получа смс-четата докато съм будна,че сега ще ходя на 1 рожден ден,а с тая часова разлика ни е малко трудничко да се засечем будни

Уффф още няма обхват Вчера какви работи ми се случихааа.първо бившият ми се върнал от Германия и дойде до нас за да си вземел останалите вещи-1 риза,яке и панталон-наглост!Всичко аз съм му го купувала!Мен щеше да ме е срам,не че ми трябват тези неща-да е жив и здрав.Явно си е търсил повод да ме види.После преди да отида на рожденния ден се разбрахме да се видим с част от гостите в един бар за да пием по нещо.Обаче отидохме само аз и един приятел и по едно време влизат двама от приятелите на моето котенце.Ама аз не съм се крила-побъзикаха ме малко и това беше,но утре ще се видя с единия Радвам се че ще мога да поговоря с някой за моето момченце

От мен един съвет- по- леко с доверието към приятелите му. Нали е много ревнив. Не се знае какво ще му разправят. Още сте в началото на връзката си и някой неща не са ви олегнали съвсем. нали знаеш старата приказка, че на тоя свят от приятели най- вече да се пазиш. Ти си излизай ама с тях по- дипломатично. С времето нещата ще се променят, ама сега той ще вярва на всичко което му се "снася" от разни доброжелатели.Така, че умерено и по- полека. Сега да не решиш, че ти давам акъл да си стоиш като монахиня вкъщи. Напротив. излизай си и се заблявай. Това, че професията му е такава, че не е до теб не значи че трябва да станеш монахиня. Само едно си имай на ум за приятелите.

Аз си го знам това,затова ще изляза да правя поведение А и толкова копнея да си поговоря с някой за него Аз си знам,че ще вярва на всичко което те кажат,но доколкото съм разбрала те ме одобряват-нали съм ви казвала,че постоянно го бъзикаха,че съм висяла нон стоп на врата му А ако мога и да подразбера нещо за намеренията му ще е най-добре